Фундаменталният проблем на фискалната политика у нас е политическият избор за значително разширяване на държавното преразпределяне или държавните разходи. Това посочи Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) по време на съвместно организираната с Българската работодателска асоциация информационни технологии (БРАИТ) днес кръгла маса на тема „Фискалната политика на България и устойчивата икономическа визия на страната с влизането в еврозоната“.
За първи път публичните разходи са над 40%
Според представената от Богданов информация публичните разходи през последния над четвърт век до 2024 година никога не са надвишавали 40 процента, със среден размер на държавното преразпределение за периода от 37 процента от фрутния вътрешен продукт (БВП). За тази година, добави той, се очаква те да бъдат около 42,5 процента, а в първоначалния вариант на проектобюджета за 2026 година близо 46 процента, а с корекцията – 45 на сто от БВП.
Още: Ден преди протестите: Бюджетът мина на първо четене през комисия
"Именно този ръст на разходите е причината за разширяване на бюджетния дефицит. Засега официално на 3 процента, но също знаем, че това е много „натегната“ прогноза, а вероятно има риск той да бъде и по-голям“, каза той, цитиран от БТА.
"Според нас без воля и решение, консенсус, за да се овладее това разширяване на ролята на държавата, което се манифестира през нарастването на разходите и има амбициите да са трайно над 40 процента от БВП, повишаването на данъците е неизбежно“, обясни той. “Алтернативата е това да избие в огромен дефицит, дългова криза и пак да се стигне до увеличаване на данъците, в ситуация на дългова криза и потенциално рецесия“, допълни експертът.
Лъчезар Богданов определи като „добра“ новината от миналата седмица за избягване на удвояване на данъка върху дивидента и увеличението на пенсионната вноска с 2 процентни пункта.
Още: Финансист: Има риск през 2026 г. бюджетният дефицит да достигне 8%
"Тази година „избегнаха куршума“, но ако има такъв ръст на разходите и натиск от разходната част, неизбежно следващата година ще има увеличение на данъците и това е само началото. С 2 пр. п. ръст на пенсионната вноска и увеличаване на данъка върху дивидента не може да се поддържа толкова голяма държава, с тенденции да се разширява“, прогнозира Лъчезар Богданов.
Решението, според него, е в структурни реформи в две посоки – към ускоряването на икономическия растеж и подобряване на инвестиционния климат и към по-ефективен публичен сектор.
Старши изследователят в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев подчерта, че разговорът не е просто за бюджета за следващата година, а за траекторията му и накъде вървим - това е големия въпрос, който ние като общество трябва да решим, смята Ганев. След първите почти десет години на провал по време на прехода до въвеждането на валутния борд, последващи 28 години по-скоро на успех, на стабилни финанси, намаляване на дълга, ниски данъци, сега влизаме в нов период с еврото от 1 януари и може би това е голямото противоборство - каква да е политиката оттук нататък в средносрочен план, посочи Ганев. Затова според него най-важна е траекторията на бюджета. Той допълни, че това, което го притеснява и в новата бюджетна рамка, е, че траекторията, насочена към вдигане на данъци, изглежда просто се отлага за 2027 г. - 2028 г.
Това е само загатнато, тъй като виждаме активна кампания за вдигане на здравната вноска, коментира се вдигане на други данъци, както видяхме с данък дивидент, добави той.
Ние сме в ситуация не просто на политическа нестабилност, която произведе рекорден брой избори, имаме и други рекорди - брой неприети бюджети и брой години, в които влизаме без бюджет, посочи още Ганев. По думите му разделителната линия в обществото, която поражда политическата нестабилност и противоборството между различни групи в обществото и партии, се манифестира преди всичко в бюджета. Според него това е и отрезвяващо, тъй като през последните години бяха чертани много разделителни линии по редица теми. Всъщност се оказва, че ние сме в базовия разговор от последните 30 години от целия преход - накъде върви икономическата и фискалната политика на страната и за някакво общо разбиране за почтеност и борба с корупцията, смята Ганев.
