Над 800 000 български пенсионери ще останат под линията на бедност въпреки предстоящото увеличение на пенсиите от 1 юли. Това стана основна тема в ожесточения спор между управляващи и опозиция по време на заседанието на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси, която одобри на второ четене промени в т.нар. "удължителен бюджет" за 2026 г.
Комисията подкрепи осъвременяването на минималната пенсия по т.нар. швейцарско правило със 7,8%. Така от 1 юли минималната пенсия ще достигне 347,51 евро. Според управляващите промяната гарантира, че пенсионерите ще получат увеличението си навреме, без да се чака приемането на редовен държавен бюджет.
Въпреки това опозицията предупреди, че ръстът няма да бъде достатъчен, за да извади стотици хиляди възрастни хора от бедност. Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев посочи, че линията на бедност по действащата методика е около 390 евро месечно. Още: На първо четене: Минималните пенсии скачат от първи юли
"След увеличението минималната пенсия ще бъде 347 евро. Това означава, че над 800 000 пенсионери ще продължат да живеят под линията на бедност и няма да им достигат около 43 евро месечно за сметки, храна и лекарства", заяви Василев по време на дебатите.
По негови думи държавата трябва да гарантира, че хората, които са работили и са се осигурявали през целия си живот, няма да бъдат оставяни под прага на бедност. Той изчисли, че за достигане на този минимум ще са необходими около 88 млн. евро месечно или приблизително 530 млн. евро до края на годината.
Отпада ковид добавката
Паралелно с увеличението на пенсиите депутатите одобриха и спорното отпадане на т.нар. ковид добавка за бъдещите пенсионери. От 1 юли новоотпуснатите пенсии вече няма да включват добавката от 60 лева, въведена по време на пандемията. За хората, които вече са пенсионери, сумата ще остане част от получаваното плащане, но няма да участва при бъдещите ежегодни осъвременявания. Още: КНСБ иска минималната пенсия да е обвързана с минималната работна заплата
Според управляващите тази стъпка е закъсняла, но необходима. Те напомнят, че добавката е била замислена като временна антикризисна мярка и продължаването ѝ години след края на пандемията изкривява пенсионната система.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити решението с аргумента, че социалното подпомагане трябва да бъде отделено от пенсионното осигуряване.
"Връщаме системата към нормалното ѝ функциониране. Безспорно има хора, които трябва да бъдат подпомагани, но това трябва да става чрез социалната система, а не чрез временни добавки към пенсиите", заяви той.
От "Прогресивна България" посочиха още, че спестените средства от премахването на ковид добавките за новите пенсионери ще помогнат за ограничаване на бюджетните разходи. По разчети на вносителите мярката ще спестява около 5 млн. евро месечно до края на годината. Още: Тристранката подкрепи вдигането на минималната пенсия, работодателите атакуваха "справедливата цена"
Пада субсидията на партиите
Дебатите се пренесоха и върху намаляването на държавната субсидия за политическите партии. Предвижда се тя да бъде намалена от досегашните 4,09 евро на 3 евро за получен действителен глас. Според управляващите това е част от по-широк пакет мерки за ограничаване на разходите.
Опозицията обаче определи промяната като символичен и популистки ход. Асен Василев заяви, че очакваните икономии са незначителни на фона на социалните проблеми и няма да окажат реално влияние върху бюджетното състояние на държавата.