Правителството на Румен Радев одобри проекта на бюджет за 2026 г. на министъра на финансите Гълъб Донев без промяна в първоначалните планове. Така дефицитът ще скочи до 5,7% от БВП (при 3% по критериите за еврозоната), разходите остават рекордните 56,8 милиарда евро, а таванът на новия дълг достига 10,1 милиарда евро. Решението бе потвърдено от Министерски съвет въпреки разнопосочните критики на опозиция, икономисти и работодатели за намаляване на разходите.
Днес, 1 юли, кабинетът одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028).
Бюджетът е внесен в Народното събрание и се очаква да бъде приет до края на месеца.
Още: Да правиш "Фейсбук" рубрика "Перо по перо", не е като да правиш бюджет перо по перо (ВИДЕО)
"Наследено състояние"
"Фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. отразяват наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси от последните години. В проектозакона са отразени възможностите за реализиране на краткосрочни мерки до края на годината с цел запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план. В условията на т.нар. удължителен закон за бюджета повече от половин година значителното увеличаване на разходите не може да бъде ефективно контролирано, тъй като ръстът в областта на заплатите в публичния сектор, социалните плащания, инвестициите и др. нарастват с изпреварващи темпове спрямо приходите в бюджета за същия период", аргументират се от правителството.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), през прогнозния период 2026-2028 г. е както следва:
- дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г.;
- 3,8% от БВП през 2027 г.;
- 3,0% от БВП през 2028 г.
Консолидирането на нивото на дефицита по КФП на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода, добавят от кабинета.
Още: Отново наследени плащания: Донев с подробности за разходите за издръжка (ВИДЕО)
При това ниво на дефицита размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно:
- 49 615,3 млн. евро през 2026 г.;
- 50 272,0 млн. евро през 2027 г.;
- 53 394,9 млн. евро през 2028 г.
Ръстът им през настоящата година спрямо предварителните отчетни данни за 2025 г. се дължи освен на подобрената събираемост, така и на очакваните по-високи приходи от ЕС, казват от правителството.
Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно:
- 56 807,2 млн. евро през 2026 г.;
- 55 350,8 млн. евро през 2027 г.;
- 57 687,0 млн. евро през 2028 г.
Ръстът на разходите през 2026 г. е и в резултат на префинансирането на мерките по изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), аргументира се финансовото ведомство.
По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на:
- 39,3% от БВП за 2026 г.;
- 37,7% - за 2027 г.;
- 37,1% - за 2028 г.
Още: Бюджет 2026 ще надуе инфлацията: Член на Фискалния съвет предвижда икономическа криза до 2 години
Снимка: БГНЕС
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се увеличава до 5,4% от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно консолидиране до 3,9% от БВП през 2027 г. и 3,3% от БВП през 2028 г.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до:
- 37,7 млрд. евро (30,1% от БВП) през 2026 г.;
- 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) през 2027 г.;
- 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) през 2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро.
Още: Пет месеца от 2026 година минаха: Данни докъде сме с дефицита и резерва
Средната пенсия ще достигне 543,46 евро през 2026 г.
Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 543,46 евро, предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., който беше одобрен от правителството. Очаква се реален ръст на пенсиите от 4,5 на сто, при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,3 на сто за 2026 г.
Предвижда се от 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да се осъвременят по швейцарското правило, предвидено в чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, със 7,8%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 322,37 евро на 347,51 евро. От 1 юли размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по швейцарското правило. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро.
През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.
През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13 503,9 млн. евро, което е 10,8% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са със 1,18 млрд. евро, или с 9,6%, повече средства за пенсии спрямо ЗБДОО за 2025 г.
Максимален осигурителен доход, обезщетения за отглеждане на деца, осигуровки на държавните служители
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. е 620,20 евро. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2300 евро.
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се запазва на 398,81 евро.
Снимка: БГНЕС
Още: След пет часа спорове: Тристранният съвет не стигна до консенсус за Бюджет 2026
Запазват се и размерите на минималния дневен размер на обезщетението за безработица - 9,21 евро и на максималния дневен размер на обезщетението за безработица - 54,78 евро.
От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.
Правителството одобри проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г.
Министерският съвет прие и решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
Предвидени са над 5,25 милиарда евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5,1 млрд. евро, от които 3,1 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а останалите са трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на над 5,25 милиарда евро.
Приходите и разходите по законопроекта са с 8,5% повече спрямо 2025 г.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4,93 милиарда евро, което представлява увеличение с 8,7% спрямо миналата година.
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер над 101 милиона евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8%. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани "законосъобразно, прозрачно и ефективно", пише в законопроекта. "Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване".
Още: Без да се посяга на заплати и пенсии: Формулата на Асен Василев за дефицит от 3%
Стратегията за държавния дълг
Правителството одобри стратегия за управление на държавния дълг за периода 2026-2028 година. Тя е разработена на основание на Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси. В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно са описани индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените стратегически цели.
Стратегията се базира на допусканията за необходимото дългово финансиране и параметрите на държавния дълг, при които са изготвени проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. "По този начин се осигурява консистентност и съгласуваност между посочените документи по отношение на политиката по управление на държавния дълг", казват от кабинета.
Основната цел на дълговото управление е осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет, покриване на националния принос по проекти, финансирани по линия на фондовете на ЕС, и подкрепа на ликвидността.
Дългът в обращение, който следва да бъде рефинансиран, възлиза на:
- 1,41 млрд. евро през 2026 г.;
- 1,8 млрд. евро през 2027 г.;
- 2,6 млрд. евро през 2028 г.
"Оставащата част от предвиденото ново дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет, включително за префинансиране по ПВУ на Република България, и подкрепа на ликвидността, в т.ч. за осигуряване на възможност за поемане на дълг за специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в капитала в сферите на сектор ВиК, земеделието, регионалното развитие, спорта, здравеопазването, енергетиката, икономиката, индустрията и иновациите, както и за други финансиращи операции. Публичното оповестяване на Стратегията е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг", допълват от правителството.
Още: "И после се чудим защо има сив сектор": Бенатова с остър коментар за обезщетенията за безработица
