Прогноза на БНБ: Заплатите в България ще се повишат

Още: След данните на НСИ: Депутатската заплата става космическа

В резултат повишението на заплатите ще подкрепя нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и частното потребление през целия прогнозен период, но ще доведе и до по-високи разходи за труд на единица продукция на фирмите, се казва още в нея.

От банката очакват растежът на номиналните разходи за труд на единица продукция да достигне 12.6% през 2023 г. и постепенно да се забави до 6.2% през 2024 г. и до 5.2% през 2025 г. По-високите разходи за труд от своя страна биха могли в дългосрочен план да понижат ценовата конкурентоспособност на българските фирми, което би ограничило и възможностите за растеж на износа, пише в анализа.

Още: Прогноза: Заплатите в България ще растат два пъти по-бързо от инфлацията през 2024 г.

Лихвите

По отношение на лихвите от банката посочват, че процесът на повишаване на лихвените проценти в страната продължава да протича сравнително бавно, като по-съществено нарастване се наблюдава в сектора на нефинансовите предприятия. Очаква се възходящата динамика на лихвените проценти по депозитите и кредитите да се запази до началото на 2025 г., след което до края на прогнозния хоризонт лихвените проценти да се задържат близо до достигнатите нива, но да са малко по-ниски от тези в предходната прогноза, което отразява актуализираните пазарни очаквания за по-съществено понижение на краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар в еврозоната.

Безработица

Същевременно безработицата остава на исторически ниско равнище през 2023 г. в съответствие със затегнатите условия на пазара на труда и запазващата се тенденция към по-голямо търсене на работна ръка в икономиката в сравнение с предлагането. Очакваме коефициентът на безработица да се понижи плавно до 4.1% през 2024 г. и до 3.6% през 2025 г. в резултат на прогнозирания икономически растеж и намаляването на населението в трудоспособна възраст.

Ръст на БВП

От БНБ прогнозират растежът на реалния БВП в България за 2023 г. да възлезе окончателно на 1.8% (спрямо 3.9% през 2022 г.), което ще се определя най-вече от нарастването на частното потребление и положителния принос на нетния износ, докато изменението на запасите ще има значителен отрицателен принос за изменението на икономическата активност.