След няколкочасови дебати парламентът прие удължителния бюджет за 2026 г. и разреши на правителството да поеме нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро. Решението беше подкрепено от управляващите от "Прогресивна България" и депутатите от "ДПС-Ново начало", докато "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Възраждане" гласуваха против. ГЕРБ се въздържа.
Приетите текстове дават възможност на кабинета да осигури средства за социалните плащания през юли и август, както и за частично финансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Управляващите защитиха необходимостта от дълга с аргумента, че той ще гарантира ликвидността на държавата в период на напрежение върху бюджета.
Дебатът
Гласуването обаче предизвика нов политически сблъсък в пленарната зала. От "Възраждане" и "Продължаваме промяната" поставиха под съмнение дали управляващите разполагат със собствено мнозинство и посочиха, че приемането на закона е станало с решаващата подкрепа на ДПС. След вота опозицията поиска проверка на кворума и прегласуване. Още: Управляващите бързат да изтеглят нов дълг до 3,8 млрд. евро
Според депутата от "Възраждане" Цончо Ганев управляващите разчитат на подкрепата на ДПС и ГЕРБ за ключовите решения. По думите му кабинетът няма самостоятелно мнозинство за поемането на нов дълг.
Още преди гласуването лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев призова опозиционните депутати да не се регистрират, за да стане ясно дали управляващите могат сами да осигурят необходимия кворум. В крайна сметка при проверката в залата се регистрираха представители на управляващото мнозинство, както и депутати от ГЕРБ и ДПС, което гарантира провеждането на вота.
Основният спор по време на дебатите беше свързан не толкова с необходимостта от финансиране, колкото с размера на дълга и липсата на подробни разчети за неговото използване.
Асен Василев заяви, че правителството не е представило достатъчно ясна информация за нуждите си и според неговите изчисления необходимите средства възлизат на около 2,1 млрд. евро. Той предложи именно този размер да бъде записан в закона, но предложението му не получи подкрепа. Още: Празен чек за 3,8 млрд. евро: Управляващите вдигнаха тавана на външния дълг
Подобна позиция изрази и Мартин Димитров от "Демократична България", според когото липсва единно и убедително обяснение защо е необходим заем в размер на 3,8 млрд. евро.
От другата страна на спора бившият финансов министър Владислав Горанов от ГЕРБ заяви, че дори одобреният размер може да се окаже недостатъчен. Той коментира, че с наличното парламентарно мнозинство могат да бъдат предприети и по-сериозни мерки за ограничаване на дефицита, но подчерта, че ГЕРБ няма да подкрепи законопроекта.
Управляващите отговориха, че многократно са представяли необходимите финансови разчети, макар и не във формата, поискан от опозицията.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че държавата е изправена пред сериозно разминаване между приходите и разходите през отделните месеци. По думите ѝ разходите за пенсии, заплати и социални плащания се извършват основно в началото на месеца, докато голяма част от приходите от ДДС и осигуровки постъпват по-късно. Още: Управляващите засега дадоха задна за увеличаването на дълга
Тя предупреди, че досега това разминаване е било компенсирано чрез фискалния резерв, но неговият размер постепенно намалява и през август може да бъде достигнат критичен момент.
"Тези 3,8 млрд. евро не са за безконтролно харчене. Това е ликвидна застраховка за стабилността на България", заяви Петкова. Тя постави въпроса кой би поел отговорността, ако държавата изпадне в ситуация, при която не може навреме да изплаща пенсии, социални помощи и други задължения.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от "Прогресивна България" също защити предложението, като предупреди, че по-нисък размер на дълга може да доведе до проблеми с разплащанията към бизнеса, включително забавяне на възстановяването на ДДС.
Подкрепа за законопроекта дойде и от "ДПС-Ново начало". От парламентарната трибуна Айтен Сабри заяви, че зад бюджетните числа стоят реални хора - пенсионери, пациенти и работещи граждани, а решението е необходимо за гарантиране на стабилността на публичните финанси и социалните системи.
В крайна сметка парламентът одобри както удължителния бюджет, така и възможността правителството да поеме нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро, въпреки острите критики на опозицията и продължаващите спорове около необходимостта и размера на заема.
