Всички онези, които смятат, че еврото в България е обречено, трябва да вземат хапче за успокоение. Поне такъв е съветът на Хърватия - последната страна, която прие единната валута, през 2023 г. Европейският съюз вече одобри приемането на страната ни в еврозоната, което ще стане от 1 януари 2026 г., след положителни конвергентни доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка. Това се случи на фона на протести за запазване на българския лев, провал за иницииране на референдум от страна на президента Румен Радев и страхове относно цените.
Още: Връщат плановата икономика от комунизма с оправдание еврото: Анализ
Ще стане ли животът по-скъп?
Откакто Хърватия се присъедини към еврозоната, нейната инфлация - вярно - се движи малко по-нагоре, отколкото преди присъединяването. Но според експертите това до голяма степен отразява други неща, които са се случили по правилен начин. Останалите икономически данни на Загреб показват, че преходът на страната до голяма степен е бил успешен и че е модел за подражание за България, пише Politico в свой материал за съветите, които Хърватия може да ни даде.
Още: Зорница Русинова: Законът за еврото няма да реши всички проблеми с вдигащите се цени
Миналата година растежът в Хърватия беше един от най-силните в ЕС - 3,8%, подпомогнат от туристическия сектор, който се задържа на силни позиции дори след като индустриалните проблеми в Европа се умножиха.
Снимка: Getty Images
Безработицата е най-ниската от 1996 г. насам, когато започва да се води текущата статистика за страната. Безвъзмездните средства от различните фондове на ЕС продължават да постъпват бързо благодарение на правителството, което си е написало домашното - рейтинговата агенция Fitch очаква до средата на следващата година то да усвои всички 4,5 млрд. евро от средствата, предвидени по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Още: "Минимум по две": Визията на България за ПВУ, докато Брюксел гледа под лупа КПК и главния прокурор
Най-важното може би е, че заплатите са се увеличили с над 30%, откакто хърватите смениха куните си с еврото.
Турбуленция за еврозоната
Хърватия и България, две от най-бедните страни в ЕС, официално влязоха в чакалнята за едновременно присъединяване към еврото в средата на 2020 г. Това стана, след като през по-голямата част от предходното десетилетие поддържаха равнища на инфлация като тези в еврозоната или дори малко под тях.
Само че поредицата от сътресения, започнала с пандемията Covid-19, промени всичко това - инфлацията се повиши много повече, отколкото в еврозоната, достигайки най-високите си стойности от над 13% в Хърватия и близо 19% в България.
Още: Ето колко евро е средната заплата в Хърватия
Въпреки че инфлацията в Хърватия остава сред най-лошите в ЕС, според анализатори причините за това до голяма степен не са свързани с приемането на еврото.
"Хърватия е единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условията на сериозен инфлационен натиск", казва Петър Сорич от Факултета по икономика и бизнес към Загребския университет, като отбелязва, че инфлацията в периода 2022-2023 г. е била най-лошата от 90-те години на миналия век, когато бивша Югославия се разпадаше.
Според Сорич при такива условия в началото на процеса на приемане на еврото потребителите трудно са могли да определят какво стимулира инфлацията. А това е довело до схващания, че тя е много по-висока, отколкото предполагат официалните данни.
Опасенията от повишаване на цените обаче са отчасти основателни, казва Фран Галетич, също от Факултета по икономика и бизнес към Загребския университет. Той посочва опита на съседна Словения, където цените са се повишили с 9% в рамките на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 г. Това е станало, "въпреки че официалната политика изпращаше успокоителни послания, че това няма да се случи", припомня Галетич.
Снимка: БГНЕС
За да успокои обществеността, хърватското правителство принуди супермаркетите да изписват цените в двете валути в продължение на четири месеца преди еврото да замени куната през 2023 г. и една година след това. В България процесът започна 6 месеца преди официално да приемем еврото.
Още: "Всички вдигат цените, аз да не съм луд да не вдигам": Яростни критики за Закона за еврото
Този ход в Хърватия не попречи на търговците на дребно да притискат клиентите си. Много от тях повишиха цените си преди влизането в сила на правилото с двойното обозначаване, което им позволи да твърдят, че не са ги повишавали по време на периода на показване на две цени, казва Галетич.
През 18-те месеца около приемането на еврото в Хърватия потребителските цени нараснаха много по-бързо, отколкото в еврозоната. България ще трябва да се поучи от опита на Загреб.
Още: Рекордно високи цени на храните в Източна Европа: Хърватски евродепутат иска мерки
Недоволството в Хърватия продължава да е налице. В началото на тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу повишаването на цените, което принуди правителството да разшири обхвата на въведените ценови ограничения за някои основни стоки през 2022 и 2023 г. "Тези пакети бяха представени от правителството като част от отговора на енергийната криза, но тъй като те отчасти съвпаднаха с преминаването към еврото, потребителите до известна степен вероятно ги възприеха като буфери срещу евроинфлацията", казва Сорич.
Той допълва, че днес България е в по-добра позиция, защото „сега има много по-спокойни перспективи по отношение на инфлацията, отколкото през 2023 г.“. В този смисъл ще бъде много по-лесно да се проследят промените в цените и да се санкционират нелоялните практики на дребно, смята икономистът.
Още: Цените под контрол до края на 2026 година - парламентът направи решаваща стъпка
Снимка: iStock
Други двигатели на инфлацията е по-трудно да бъдат приписани на еврото, дори и косвено. Да вземем например сезонния туризъм, който представлява около една пета от икономическата продукция на Хърватия - откакто европейците си възвърнаха свободата да пътуват след пандемията, туризмът е най-мощната част от икономиката на страната. През последните три години цените в сектора се повишиха с 50% - много повече от 15-20% в Испания или Гърция.
Още: 200 евро за вечеря и 100 евро за нощувка в апартамент: Митът за евтината Хърватия рухна
Предимства на еврото
Като цяло обаче експертите твърдят, че преминаването към обща валута носи много повече ползи, отколкото недостатъци. Ана Шабич, директор на отдела за европейски отношения на Хърватската национална банка, нарича приемането на еврото от страната „пълен успех“. Хърватия се сбогува с таксите за превалутиране, което е голяма победа за бизнеса и туристите, а премията за кредитен риск на страната спрямо Германия - отразена в доходността на държавните облигации - почти изчезна.
Хърватската национална банка изчислява, че сега страната спестява около 160 милиона евро всяка година само от разходи за обмен и трансакции.
Още: Недопустима намеса на държавата: Търговците на нехранителни стоки за промените в Закона за еврото
„Хърватия усети всички очаквани ползи от членството в еврозоната, въпреки че се присъединихме към нея в много трудни времена“, казва Шабич пред Politico. Тя подчертава, че ключово е „подробното и навременно планиране“, както и „ясното разпределение на задачите и отговорностите между участващите институции".
*Заглавната снимка е илюстративна - от протест във Варна през 2022 г., Getty Images.
