Към момента България е успяла да инвестира 2,6 млрд. лв. от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обяви на 10 юли вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев. По думите му, правителството има амбицията до края на годината тази сума - като плащания - да бъде "минимум удвоена", т.е. да достигнем поне 5 милиарда лева, разплатени от НПВУ, защото крайният срок е 31 август 2026 г. Той заговори за "трагично състояние", в което е бил заварен планът, но след преработката му целта е "да платим всички средства и да ги инвестираме в българската икономика и българското общество".
Европейската комисия наскоро одбори промените в преработения План за възстановяване на страната ни, който се увеличава като стойност до 6,17 млрд. евро безвъзмездни средства за целия период. Преди това планът бе на стойност 5,7 млрд. евро. Сега е включена специална глава RePowerEU за постигане на целите за независимост на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 г.: Пълно освобождаване от руския нефт и газ: Чистата енергия на ЕС е по-добрият вариант от нова геополитическа авантюра.
Досега България е получила 1,37 млрд. евро по механизма (2,6-те милиарда лева, за които говори Дончев) като част от първото плащане. Този месец ще изпратим искане до ЕК за втори транш. След преработката на плана броят на плащанията е намален от 9 на 5, броят на етапите и целите е редуциран от 321 на 259, а страната ни трябва да изпълни 50 реформи и 51 инвестиции. Остава ни да получим още толкова средства от ЕК, на колкото се равнява 5% от националния БВП.
Снимка: Томислав Дончев, БГНЕС
ЕК следи борбата с корупцията в България
Европейската комисия очаква до края на 2026 г. да се изпълнят новите реформи и инвестиции, като гледа с особено внимание мерките за борба срещу корупцията. Изпълнителният орган на ЕС не желае да отпуска средства там, където не се виждат резултати и няма сигурност именно по тази точка, научи Actualno.com от свои източници.
Още: Европейската комисия даде положителна оценка на промените в Плана за възстановяване
ЕК следи усилено какво се случва по темата с главния прокурор и във връзка с правилата за избор на членове на Антикорупционната комисия, защото именно това е залегнало във второто плащане.
Припомняме, че на 9 юли Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши да остави Борислав Сарафов на поста главен прокурор и след 21 юли - датата, на която изтича срокът от шест месеца за временните ръководители на прокуратурата и върховните съдилища, приета в последните поправки в Закона за съдебната власт. На практика, колегията бетонира Сарафов безсрочно като изпълняващ функциите обвинител №1, като намери вратичка в закона. Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, а опозицията вече реагира остро: Въпреки закона: ВСС остави Борислав Сарафов "безсрочно" на поста и.д. главен прокурор.
На 10 юли управляващите от ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН (и "ДПС - Ново начало" на санкционирания от САЩ и Великобритания за корупция Делян Пеевски, подкрепящи коалицията в парламента) одобриха със 124 гласа на второ четене ключовите промени в Закона за противодействие на корупцията. "Против" бяха от "Възраждане", АПС, МЕЧ и "Величие", а ПП-ДБ не участваха в гласуването. Най-съществените реформи на правосъдния министър Георги Георгиев и вносителите в лицето на Рая Назарян и група народни представители са свързани с предложението на управляващите да отпадне мнозинството от две трети, с което ще се избират новите членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Изборът ще е с обикновено мнозинство.
Това са последните нормативни промени, необходими за усвояването на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, като измененията изпълняват задълженията на България по ПВУ с оглед предстоящия избор на членове на КПК, аргументират се вносителите от ГЕРБ. От ПП-ДБ обаче казват, че с промените се поставят "удобни хора", по думи на депутата Лена Бориславова, и че с промените се намаляват гаранциите за прозрачност: Хубаво е и е готово: НС прие промените в антикорупционния закон, пригодени по мнозинството.
Снимка: Getty Images
Енергийната ефективност също е ключова
По-късният старт на България по изпълнението на ПВУ и политическата турбуленция през последните години ни доведоха до момент, в който да бързаме за изпълнение на реформите и инвестициите по механизма. Всички държави членки в крайна сметка преработиха плановете си, но Европейската комисия иска не само да вижда обещания, а и реални доказателства за изпълнението на мерките, научи още Actualno.com. Също така Комисията няма планове да удължава крайните срокове.
ЕК поставя фокус и върху проектите за енергийна ефективност и за съхранение на възобновяеми енергийни източници. Половината от средствата в RePowerEU (479 млн. евро) са свързани с мерки във връзка с екологичния преход и с целта на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г. Тук са включени мерки за справяне с енергийната бедност, за подкрепа на либерализацията на пазара на електроенергия и за насърчаване на внедряването, съхранението и използването на възобновяема енергия. Ключова за Брюксел тук е политическата воля и координацията между министерствата.
Още: Скритият потенциал на България в световната битка за климата
Еврокомисията отчита, че проектите за ВЕИ и отказа от въглища са ключови за конкурентоспособността на България и че тя не може да си позволи да "отпадне" от пазарите, докато останалата част от Европа се развива с бързи темпове в областта на въглеродната неутралност: "България може да е енергийното сърце на региона". Европейските примери за зелен преход, които да последваме.
В същото време около 20% от ПВУ на България е свързан с цифровия преход - мерки, насочени към увеличаване обхвата на мрежите с много голям капацитет в цялата страна, повишаване на цифровите умения, както и цифровизиране на публичната администрация и предприятията.
Проектът за медицинските хеликоптери също е основна част от плана и финансирането му дори бе увеличено от 50 на 74 милиона евро. До края на 2025 г. очакваме още две въздушни линейки.
