"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Великият Сър Боби Робсън веднъж го определи като най-добрия британски играч, когото е виждал, с изключение на Джордж Бест. Изглеждаше, че това момче от Карлайл е предопределено за велик футболист, но кариерата му беше опустошена, а след това внезапно прекратена от контузия, която го потопи в лична криза. Той все пак успя да я преодолее със същата сила, която показа на терена. Това е историята на "най-великия играч, който Англия никога не е имала" - Кевин Бийти.
"Най-великият играч, който Англия никога не е имала"
Томас Кевин Бийти е роден в Карлайл на 18 декември 1953 г. Едно от деветте деца, израснал в трудни условия, по-късно си спомня за моменти, когато два или три дни не е имало храна на масата, освен ако баща му, който е пиел твърде много, не е спечелил на домино. Въпреки че е записан в гимназията "Сейнт Кътбърт", има случаи, когато Кевин не успява да отиде на училище, тъй като няма обувки. Един учител му купува първия чифт футболни обувки. На 15-годишна възраст е поканен на среща с Бил Шенкли, за да обсъдят присъединяването му към Ливърпул. Пристигайки на гара Лайм Стрийт без нито една стотинка, той е изненадан, че никой от клуба не го посреща и хваща следващия влак обратно за дома.
Началото на една велика ера на "Портман Роуд"
Бийти се присъединява към Ипсуич на 18 години, след като пристига от Карлайл с влак, без да има представа къде се намира Източна Англия и носейки само бутонките си в един плик. Хората на "Портман Роуд" бързо го приеха присърце, след като той дебютира като централен полузащитник при победата над Манчестър Юнайтед през 1972 г. срещу отбор, в който са Джордж Бест, Денис Лоу и Боби Чарлтън. Ипсуич печели с 2:1 и поне в източноанглийски план се ражда звезда. Физиката на Бийти, в съчетание с неговите въздушни умения, борбеност и поглед върху играта, напомняше на много фенове за жертвата на мюнхенската катастрофа Дънкан Едуардс.
Последва известна слава с не особено известния Ипсуич. Бийти формира страхотно партньорство в центъра на защитата с Алън Хънтър. След втория си сезон, 1973/74, той е обявен за млад играч на годината от членовете на Асоциацията на професионалните футболисти. По-малко от година по-късно селекционерът на Англия Дон Реви го промотира от редиците на Англия до 23 години в първия отбор срещу Кипър. След още един месец той вкарва единствения си гол за Англия - с глава при победата над Шотландия с 5:1. Във всичките си международни изяви той играе като ляв бек - позиция, която, макар и непозната за него, дава пълна свобода на действие на неговия бунтарски стил. Междувременно Ипсуич на няколко пъти се бори за титлата в лигата, а мениджърът на тима Боби Робсън смята, че я е загубил през 1977 г., защото Бийти пропуска последните шест мача, след като се самозапалва, докато гори листа в градината си.
На следващата година, като аутсайдер, отборът печели Купата на Англия, побеждавайки Арсенал - Бийти признава, че е прекарал мача в отчаяно желание да запали цигара, тъй като тогава дясното му коляно вече отказва да функционира нормално. Следват пет операции за четири години и по три кортизонови инжекции по време на всеки мач. Бийти е принуден да се оттегли многократно от състава на Англия и след като дебютира на международната сцена през 1975 г., записва само 9 мача с фланелката на "трите лъва".
Медалът, който не получи навреме
През 1981 г. счупва ръката си по време на 1/2-финала за Купата на Англия срещу Манчестър Сити. Съответно пропуска финала за Купата на Уефа срещу АЗ Алкмаар, като гледа и двата мача от трибуните, и след 296 участия никога повече не играе за Ипсуич. Обществена петиция обаче гарантира, че със закъснение ще му бъде присъден медал за победата на тима от Съфолк над нидерландския отбор за Купата на УЕФА през 1981 г. На 27-годишна възраст кариерата му на практика е приключила, но трудностите тепърва започват. Той решава да се пенсионира на 28-годишна възраст през декември 1981 г. Впоследствие се опитва да се завърне в Колчестър и Мидълзбро, както и в други футболни лиги и в Швеция и Норвегия, преди официално да окачи обувките си през 1986 г.
Пътят на Бийти до дъното и обратно
Впоследствие Бийти отваря бирария, но започва да пие твърде много от стоката си и се налага да му дадат последните права, след като колабира от панкреатит. Неспособен да измине повече от половин миля, получавайки обезщетения и грижейки се за съпругата си Маги, която страда от множествена склероза, той прави опит за самоубийство.
Въпреки това той успява да намери изход от дупката и подновява връзката си с футбола, когато започва работа в радио "BBC Suffolk" като коментатор на мачове. Но през 2012 г. той е осъден за невярно искане на помощи в размер на 9 000 лири, след като не е декларирал доходи като радиокоментатор от 45 лири за съботен мач и 75 лири за мачове в средата на седмицата. На съда е съобщено, че той живее в общинска къща с "изключително ограничени средства", а присъдата за 12-седмичен полицейски час означава, че трябва да носи гривна на глезена и му се разминава. Бийти се гордее, че се е изправил срещу проблемите си и открито разказва за живота си в биографията, на която е сътрудничил, "Най-великият футболист, който Англия никога не е имала": Историята на Кевин Бийти" (The Greatest Footballer England Never Had: The Kevin Beattie Story).
Въпреки проблемите със съда през 2012 година, телевизията решава да го задържи и в деня преди смъртта му, на 16 септември 2018 г., той работи заедно с коментатора Марк Мърфи на мача на Ипсуич срещу Хъл. Феновете редовно го избират за най-великия играч на Ипсуич и отдавна планират прахът му да бъде разпръснат на "Портман Роуд".
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Окачените бутонки": "Цигулката" на Серия А, сравнявана с Индзаги - игра за 12 отбора, вдигна Шампионска лига и стана световен шампион!
