Този уикенд на стадионите в САЩ ще започнат мачове между 32 клуба от шест континента в битка за награден фонд от общо 1 милиард евро. Това е новият модел на Световното клубно първенство, организирано от ФИФА - доскоро турнир, който за европейските футболни грандове беше по-скоро вторичен ангажимент, сега има амбициите да стои наравно с елитните европейски първенства. Въпреки че за ФИФА и президентите на футболните клубове този турнир е прекрасна възможност за печалба, то европейските фенове, футболисти и медии показват… определена липса на ентусиазъм спрямо новия формат. Очакването за частично празни стадиони и слабият интерес от европейски пазари се развиват в сянката на напрегната политическа обстановка.
Та - как се стигна до тук? Защо се провежда турнир, какво можем да очакваме от новия формат и какво значи това за Световното първенство догодина?
ФИФА vs. УЕФА vs. европейските грандове
През 2021 г. 12 европейски клуба, водени от Реал Мадрид и Барселона, обявиха създаването на европейска Суперлига - своеобразен coup d'etat срещу УЕФА и елитната Шампионска лига. Решението на секундата беше срещнато с презрение, протести и бойкоти от фенове и по-малки клубове, а дори много футболисти и треньори се оказа, че въобще не са знаели за плановете на техните работодатели - решението, което трябваше да промени европейския футбол завинаги, е резултат на задкулисни дискусии, продължили повече от десетилетие и водени от малка група милиардери, собственици и президенти на футболни клубове - без външни консултации или дори привидна нужда за промяна. В крайна сметка Суперлигата беше отложена и с времето - забравена от футболния свят, но постигна своята цел - показа на УЕФА, че не са единствен и непоклатим авторитет на европейската сцена. През 2024 г. беше реализиран и първият голям компромис, който да удовлетвори недоволните клубове - нов формат на Шампионска лига с повече отбори от големи първенства, повече мачове и съответно повече възможности за печалба.
В резултат на комерсиализацията на световните спортове футболът има повече пари отвсякога, но те се концентрират в джобовете на все по-ексклузивна група. До 90-те години все още е било възможно за клубове от Източна Европа да се съревновават със западните си конкуренти, а футболисти да изграждат завидни спортни наследства без да стават част от големите европейски грандове. Днес всеки футболист на планетата трябва да играе в Европа, ако иска да е сред елита на своята професия, а повечето клубове извън топ 5-те първенства (Англия, Германия, Испания, Италия, Франция), са изправени пред много сериозни финансови проблеми, включително и тези в родната efbet Лига.
По интерес и печалби почти нищо в спортния свят не може да се сравнява с Мондиала - Световното футболно първенство на ФИФА, организирано веднъж на четири години. На континентално ниво обаче Европа произвежда най-успешните отбори и турнири, има платежоспособен вътрешен пазар и милиони фенове във всяко крайче на света. Това е и източникът на определено ниво на завист от ФИФА спрямо УЕФА - въпреки че е глобалната футболна асоциация, най-ценните ѝ богатства са в контрола на континенталния ѝ клон.
Опитът за преврат с планирането на Суперлигата обаче дава на ФИФА надежда за промяна на статуквото. Има пробойни в авторитета на УЕФА, а футболните грандове от Стария континент сигнализират, че са повече от склонни да разширят календара си, ако това означава повече печалби. И така - през 2019 ФИФА обявява своя план за завладяване на европейския пазар за клубен футбол - пренебрегваното в Европа, но обичано по света Клубно световно първенство ще стане по-голямо, по-скъпо и по-амбициозно. Но дали това ще успее да привлече тъй търсените погледи (и портфейли) на западноевропейския фен?
Европейска арогантност и страсти в Латинска Америка
Кевин де Бройне избра да не играе с Манчестър Сити на Клубното световно поради риск от контузия преди да си намери нов клуб. Кристиано Роналдо пък предпочете да не прибързва с избора си на нов клуб, въпреки че по негови думи много отбори са искали да го вземат на Световното. Престижът на новия формат изглежда не е най-съблазнителното за всеки, а потенциалните финансови облаги не са най-големият мотиватор за така или иначе добре компенсираните звезди от европейските клубове. Все пак турнирът се състои веднага след един от най-натоварените футболни сезони в историята и зачестяващите контузии в резултат на преумора предизвикват критики от футболисти и треньори.
Кристиано Роналдо предпочете да не избързва с избора си на клуб
В Латинска Америка само че настроението е различно. Това може да се види в трагикомичната съдба на мексиканския Клуб Леон - колумбийската легенда на Мондиал 2014 Хамес Родригес беше взет само и само за да участва на турнира, други легенди на клуба се завърнаха от пенсия и удължиха кариерите си, за да се докоснат до престижа на световния футбол… преди решението на ФИФА да ги дисквалифицира от участие поради административен проблем със собствеността на клуба.
“Вечна слава” за латиноамериканските клубове, подробност за европейските
Дори в стария си формат Световният клубен турнир беше важен за клубовете извън Европа, особено тези от Америките. Въпреки че на юг от САЩ футболът е цар, по-слабата икономика, корупцията и брейндрейна на таланти към Европа от тийнейджърска възраст, често преди да могат да генерират впечатляващи трансферни суми, прави клубните първенства значително по-слаби от тези в Западна Европа.
Наличието на клубен турнир, в който латиноамерикански клубове могат да се изправят срещу най-доброто, което Европа може да предложи, е голяма чест за феновете и играчите. Спечелването на първенството пък означава вечна слава. За сметка на това европейските грандове третират купата като интересна особеност, или дори подробност в техните витрини с трофеи.
За латиноамериканските грандове сблъсъкът означава много
Кой плаща? Въпреки че надеждите на ФИФА са турнирът да се превърне в престижно събитие и на европейския медиен пазар, ентусиазмът на медиите на Стария континент е доста по-хладен. Установените европейски медии не бяха готови да платят големи суми за права за излъчване - инвестицията е прекалено рискова за недоказан продукт. Спасител за ФИФА се намери в лицето на DAZN - амбициозният спортен стриймър, който иска, подобно на Световното клубно първенство, да се наложи на глобалната сцена. Те плащат пакет от общо един милиард долара за ексклузивни права и излъчват мачовете напълно безплатно. Смело решение, взето с цел да разшири профила както на платформата, така и на самото първенство. Местни телевизии от своя страна могат да се договарят с DAZN за права за локализирано излъчване, както направи БНТ посредством европейската агенция EBU. Но защото мачовете се излъчват безплатно от DАZN, допълните лицензи също се взимат от безплатни телевизии. Това вероятно ще се хареса на много фенове, за които все повече турнири изискват плащане на допълнителни абонаменти или достъп до платени канали.
На стадионите положението не е много обещаващо. Интересът в САЩ е толкова малък, че цените на билетите за някои от мачовете са паднали повече от шест пъти без да бъдат разпродадени. Интер Маями, клубът на Лионел Меси, беше добавен по по-заобиколен начин към турнира, като по-наблюдателни анализатори твърдят, че това е направено не със спортна цел, а комерсиална такава. Дори това обаче не е достатъчно за да привлече американския зрител, който все още не е сред най-големите почитатели на красивата игра. А международните фенове имат задръжки и по една друга причина.
В сянката на Тръмп
Тарифите, депортациите, както и пълната забрана за влизане на граждани от 12 страни (и частична такава за още седем), обявена от Тръмп, са само част от факторите, които правят САЩ потенциално неприветлива дестинация за футболисти, фенове и репортери.
Тази година директно са засегнати футболисти от Иран, Судан и Венецуела - те могат да срещнат трудности при влизането в страната за Клубното световно, защото още не се знае дали събитието влиза в изключенията на забраната. Тя позволява влизането на спортисти за спортни събития от голямо значение, а дали администрацията на Тръмп смята този турнир за такова - остава да бъде изяснено.
Доналд Тръмп и президента на ФИФА Джани Инфантино
По данни на ФИФА фенове от 130 страни са купили билети за клубното световно, но колко от тях са от засегнатите страни не е напълно сигурно. Други международни турнири - Златната купа тази година и Световното първенство догодина - предвещават още проблеми, като някои от потенциалните участници вероятно ще останат без фенове и медийни екипи. Засилените проверки и предупрежденията, които Германия, Великобритания и други западни страни отправиха към свои граждани, които пътуват към САЩ, създават още потенциални пречки за предстоящите събития.
Догодина Канада и Мексико ще са другите страни-домакини на „истинския“ Мондиал. Тръмп често припомня за желанието си да превърне Канада в 51-вия щат на Америка, а отношението му към южната съседка е повече от добре документирано.
Разбира се, спортната драма не е съпоставима с влиянието на решения, които засягат реални човешки съдби, но футболът винаги е бил тясно преплетен с политиката. Организацията на Клубното световно първенство е репетиция за голямото събитие догодина. А футболният театър на и извън терена не за пръв път ще е огледало на света.
Автор: Калоян Попов
