Откриха средновековна сграда край Ивайловград

Един от основните археологически обекти, финансирани изцяло от Националния исторически музей /НИМ/, е средновековната крепост "Балъкдере" край Ивайловград, добила популярност под името "Родостица", съобщиха от НИМ, предаде БГНЕС.

През археологическия сезон 2012 г. научният екип на НИМ, подпомаган активно от община Ивайловград, попадна на изключителна находка – голяма обществена сграда, изградена от камъни, споени с хоросан, със зид, широк 1.10 м, с каменен плочник и с мраморни колони. Находката дава основание да се смята, че крепостта "Балъкдере" не е просто стражева крепост, а замък, откъдето е бил управляван регионът. Бъдещите проучвания ще отговорят на въпросите, свързани с нейната функционалност, и ще потвърдят или отхвърлят различните хипотези.

Интересът на специалистите към крепостта е продиктуван от няколко фактора. На първо място-нейното местонахождение- на граничната бразда между България и Гърция. Обектът остава за дълго извън полезрението и на учените, и на иманярите. Така на практика започна обработката на "нешлифован диамант", който постепенно показваше своя блясък.

На второ място: крепостта се намира на още една граница – на границата между Родопите и Тракия, като охранява подстъпите към тези географски области. И накрая - "Балъкдере" е и на трета граница - между средновековната българска държава и Византийската империя.

Значението на крепостта е толкова голямо, че дори летописецът на четвъртия кръстоносен поход - Жофруа дьо Вилардуен, я описва като място, спасило българския цар Калоян от латинска клопка през 1206 г. В резултат от стеклите се обстоятелства, на учените бе предоставен редкият шанс да проучат напълно запазена конкретика на археологичните култури, формирани в контактната зона между българската и византийската цивилизация през Средновековието.

Началото на проучванията започва през 2004 г. а редовните археологически разкопки - през 2007-а. Очакваните резултати не закъсняват, културните пластове достигат дълбочина 2.20 м, като в тях са открити находки от IV в. до началото на ХIV в.

В запазената архитектура още личи късноантичният блясък, включващ сгради, улица с канализация, които са унищожени от славянските нашествия през втората половина на VI в. От този период са съхранени множество предмети на бита – комплект теглилки, ножове, куки за риба, тежести за станове и рибарски мрежи, глинени лампи, женски накити, битова керамика и др., както и неизменното огромно количество монети, в чийто център е откритото през 2009 г. съкровище, датирано от края на V в.

Създаването на българската държава и нейният възход през периода IХ-Х в. също оставят своя белег на "Балъкдере"; открити са основи на жилище с огнище, множество старобългарски коланни апликации, факт, показващ, че е твърде вероятно през този период крепостта да е граничен бастион на българската държава по южната й граница.

През ХI в., когато българската държава не съществува и липсата на традиционното напрежение между двете суперсили в европейския югоизток води и до промяна във функциите на крепостта, населението започва да живее извън нейните стени, а върху големите сгради се формира некропол с богати гробове – например един от откритите гердани, който е съставен от стъклени мъниста с диаметър 3 мм, след като бе реставриран се оказа, че е дълъг 4.75 м.

Лебедовата песен на "Балъкдере" започва през ХIII в. Превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. променя завинаги геополитическата конфигурация на Балканите. Новите граници и политически порядки обричат крепостта на забвение и постепенно започва нейният упадък. Въпреки това са открити множество монети, луксозни керамични съдове, бронзов обков на книга с изображение на светци, както и архитектурни поправки на съществуващите вече сгради. Най-късно откритата находка е сребърна монета на кръстоносеца Гийом II, управлявал атинското дукство в началото на ХIVв.

Вижте всички последни новини от Actualno.com