Сурвачките са характерната традиция за българите за Нова година, което ни прави по-различни от другите народи. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Елена Водинчар, главен асистент в Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей към БАН.
Още: Най-важните новини за деня: 13 август 2025 г.
Още: Държавните магазини - рискове от първия до последния рафт (ВИДЕО)
„На първи януари честваме не само настъпването на новата календарна година, но и на празника Сурва. По традиция още в полунощ срещу Нова година момци-сурвакари честитят на стопаните Сурва, а рано сутрин най-малките деца със сурвачки, известни и с названията шибалки, сурковици, суркници, сурвакарки, обикалят домовете на близки и роднини, за да им пожелаят здраве, живот, плодородие”, каза Водинчар.
По думите й, Новата година е начало и на нов аграрен цикъл. Неговото настъпване се съобщава от сурвакарите, които преди да влязат в нечий двор, на глас извикват „Сурва, сурва година!”. Това означава, че годината е сурова, не е мъртва, че ще настъпи пролет, че ще грейне слънце, че земята ще се събуди отново и ще роди богата реколта, обясни тя. Според нея, това е прочитът на всички тези поздравителни, които произнасят и отправят и коледарите, и сурвакарите.
Нашите български празници и обичаи съдържат невероятно интересни идеи, истини и митология. Нищо не е случайно, защото всяко едно явление в природата или в социалния живот има дълбоко философско обяснение. Това е, което е всъщност вградено, вложено, втъкано в тези наши традиции около Коледа и около Нова година, каза още Елена Водинчар.
Още: Пламнаха 50 дка гора в района на кърджалийско село
Още: Нарушено е водоподаването в Ловешко
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: И регионалното министерство се намеси в скандала с бонусите в АПИ
Още: Kaufland кани децата да дегустират безплатно свежите продукти от витрините си
