Чакащите за лечение в националната листа се увеличават постоянно

Според последната актуализация чакащите за болничен прием в националната листа на НЗОК са 4659 души. За сравенение в началото на публичното отчитане - през август, там бяха записани само 230 пациенти на 2 болници.

За Москов целта оправдава средствата - той не се счита за виновен за ваксините

Целта на здравното министерство беше да прибере вересиите и затова обвиненията срещу мен са ми обидни. Това заяви здравният министър в ...

Прочети повече

Най-много записани в листата са хората, които чакат за лечение в университетската болница в Плевен - 650 души, пише в. "Сега". Около 300 чакат за столичната "Св. Иван Рилски", 200 за "Сити Клиник", 250 за "Св. Георги" в Пловдив.

Далеч не всички болници у нас са вписали пациентите си в листата на здравната каса, общо лечебните заведения в нея са 62. Най-честото лечение, за което се чака, е в онкологията. От здравната каса и здравното министерство обясняват това не със съществуващите лимити в болниците, над които не може да се приемат пациенти, а със спецификата за самото лечение - след операция или химиотерапия на болните предварително се записват часове за следващата процедура или изследване и реално те не чакат, а просто лечението им е разпределено във времето и планирано от болницата.

По норматив за лечение не бива да се чака повече от 2 месеца. Масово записаните в листата на НЗОК пациенти са разсрочени за следващите няколко дни или седмици. Пациент на областния онкодиспансер в София обаче ще чака до октомври 2019 г., но неясно по каква пътека. Рекордьори са в столичната "Св. Иван Рилски", които имат двама пациенти, насрочени за лечение чак през 2020 година. Единият ще чака, за да бъде приет по клинична пътека за диагностика и лечение на чернодробни заболявания. Другият пациент на същата болница пък ще чака 4 години за тридневно лъчелечение, което е доста странно.

Същевременно т.нар. надлимитна дейност на болниците тази година ще достигне 24 милиона лева, смятат от Българския лекарски съюз. През миналата година, когато за пръв път бяха въведени твърдите лимити, тя беше за около 60 млн. лв. От 2015 г. здравната каса спря да плаща на болниците за отчетените над определените им бюджети случаи. Въпреки постоянните настоявания от страна на болниците, БЛС и дори депутати надлимитната дейност да се плаща, от НЗОК и МЗ обясняват, че това би било незаконно, тъй като нормативната база не го позволява. Въпреки това касата и тази година ще успее да стигне до преразход в бюджета си за болнична помощ, тъй като бюджетите на някои болници се коригират.

Здравната реформа на Москов изглежда окончателно пропада

Здравната реформа на Петър Москов изглежда няма да тръгне скоро, ако въобще стане факт. Това става ясно от изказване на председателя на...

Прочети повече