Народното събрание прие на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. със 131 гласа "за", 58 "против" и един "въздържал се". Проектът беше подкрепен от "Прогресивна България" и "ДПС-Ново начало" на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. Против гласуваха депутатите от ГЕРБ-СДС, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане", а един народен представител от ГЕРБ се въздържа. По-рано през деня парламентът прие на първо четене и бюджета на държавното обществено осигуряване, отново с подкрепата на Пеевски.
Бюджетът предвижда приходи и трансфери в размер на 5,256 млрд. евро, колкото са и планираните разходи. Очаква се здравноосигурителните приходи да достигнат 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро ще постъпят от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро ще бъдат трансфери за здравно осигуряване.
Разходите на касата се увеличават с 412,3 млн. евро спрямо бюджета за 2025 г., което представлява ръст от 8,5%. Още: Странна статистика в "Пирогов": Над 4100 случая на необичайна полова диагноза
Заложено е приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро, а трансферите за здравно осигуряване - с още 156,2 млн. евро.
Размерът на здравната вноска остава 8%, като се запазва съотношението 60:40 между работодател и работник. Изключение правят държавните служители, при които осигурителните вноски ще се разпределят в съотношение 80:20.
За болнична помощ са предвидени 2,342 млрд. евро, за специализирана извънболнична помощ - 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична помощ - 345,6 млн. евро.
"Реформите не могат да започнат в средата на годината"
Още: НЗОК търси сътрудничество с Мартин Атанасов
По време на дебатите опозицията разкритикува проекта заради липсата на реформи в здравната система, а управляващите защитиха бюджета с аргумента, че са наследили тежки проблеми и че структурните промени ще бъдат направени поетапно.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че би било неразумно мащабни реформи да се извършват в средата на бюджетната година.
"Реформата в здравеопазването започна много отдавна, преди 20 години. Факт е, че след толкова дълги години опити да се реформира системата, дестабилизацията, до която се е достигнало, е нещо срамно. Въпреки всички усилия резултатът е незадоволителен както по отношение на разходването на средства, така и по отношение на постигнатите здравни резултати", каза тя.
Депутатът от "Прогресивна България" Георги Петров заяви, че предложеният бюджет следва модела, наложен през последните години, който според него е позволил източването на средства от НЗОК. Още: Венко Сабрутев: Тотално грешно е сметната общата финансова рамка на този бюджет
По думите му рязкото въвеждане на реформи в средата на годината би застрашило нормалното функциониране на здравната система и болничната помощ.
Опозицията: Повече пари без никакви реформи
От ГЕРБ определиха бюджета като поредното увеличение на разходите без реално решение на системните проблеми.
"Повече пари не означават автоматично по-добро здравеопазване", заяви Лъчезар Иванов.
Подобна позиция изразиха и от "ДПС-Ново начало". Джевдет Чакъров посочи, че проектът повтаря философията на бюджетите от последното десетилетие и не предлага необходимите реформи. Въпреки това партията подкрепи документа, за да бъде гарантирано нормалното функциониране на здравната система. Още: Божанов настоява "Прогресивна България" да са по-агресивни срещу корупционния модел (ВИДЕО)
Александър Симидчиев от "Демократична България" заяви, че за поредна година парламентът разглежда бюджет, който не решава натрупаните проблеми, а само осигурява допълнително финансиране на съществуващия модел.
По думите му липсва политическа воля за реформи, а проектът не съответства на Националната здравна стратегия до 2030 г.
Николай Денков от "Продължаваме промяната" отбеляза, че увеличението на бюджета не е резултат от действията на управляващите, а от по-високите приходи от здравноосигурителни вноски, генерирани от работещите и бизнеса.
Той обърна внимание, че средствата за болнична помощ нарастват значително повече от тези за извънболничната помощ, което според него показва неправилните приоритети на правителството.
От "Възраждане" също отказаха подкрепа. Петър Петров заяви, че бюджетът не променя модела на работа на НЗОК, а само увеличава финансирането му.
Според него прогнозните приходи от здравни вноски са завишени, а по-високите разходи за болници и лекарства няма да доведат нито до по-качествено здравеопазване, нито до ограничаване на злоупотребите с клинични пътеки, лекарства и медицински изделия.
Следващата седмица депутатите трябва да разгледат и проекта на държавния бюджет за 2026 г.
