Отворено писмо, в което описва ужаса, през който е минала със сина си в една плевенска болница, написа българка, живееща в Белгия.
"Пиша този текст със сълзи в очите. Не защото мразя България, а защото я обичам. Именно заради здравеопазването, отношението в институциите, пътищата и страха, който винаги съм изпитвала, не съм се върнала да живея тук толкова години. Никога не съм си представяла, че най-големият ми кошмар ще се случи именно на 12-годишния ми син", започва разказа си Йони Петкова.
Тя описва травматичните си преживявания от Детската хирургия към Окръжна болница в Плевен, където се е наложила спешна операция на сина й. По думите й се е натъкнала на мизерия, обиди и непрофесионално отношение, след които синът й я е помолил никога повече да не се прибират в България.
Още: "Как се оперира на жегата": Сигнал, че родилно отделение във Варна е останало без климатик
"Възрастни и деца на едно място, но родител не може"
"Синът ми е роден и е израснал в Белгия. Българският не е неговият първи език. Въпреки ,че сама съм го научила да чете, пише и говори на на родният ни език той не го владее свободно.Той учи в една от най-силните STEM - Latijn програми в Белгия и мечтае един ден да стане лекар. Вместо да се възхищава на българското здравеопазване, днес вижда неща, които едно дете не би трябвало да вижда и да преживява", пише Петкова.
Първото нещо, от което тя е била възмутена, е, че преди спешната операция й е било съобщено, че няма как да остане със сина си в обикновена стая и й е било предложено или да го остави сам, или да заплати VIP стая, което тя е приела.
"В същото време в непосредствените стаи се приемат възрастни пациенти заедно с други непълнолетни деца, които остават сами. И също има други деца с майките си или бабите си! Не мога да разбера как е възможно във Детска хирургия възрастни и деца да бъдат настанявани в едно и също отделение, докато на родител се казва, че не може да остане при собственото си дете!", пише още жената.
Още: Болницата в Трявна под вода след бурята и градушката
Мизерия и обиди
Следващото нещо, което й е направило лошо впечатление, е липсата на нормални условия в болничните стаи.
"Влязохме във стая с непочистен хладилник, в който имаше банки с кръв, лекарства, медицински материали и чужди вещи. След настояване от моя страна беше почистен единствено хладилникът… със спирт, въпреки, че първоначално ми казаха, че това ще стане чак на следващия ден. Едва днес, на третия ден, друга медицинска сестра почисти цялата стая. Разбрах, че се е върнала от Германия. Само тя и Анестезиологът се отнесоха с уважение, спокойствие и човечност към нас. Такива хора трябва да бъдат ценени и да бъдат пример. Тоалетната и банята са в недопустимо състояние. Вратата е счупена и трябва да я подпирам с пластмасов бидон, за да има детето ми поне малко лично пространство. Няма тоалетна хартия. Няма сапун. През нощта нямаше дори работещ термометър и мои близки трябваше да купят нов", възмущава се Петкова.
Още: "Лягай там и млъкни": Разказ на пациентка, отказала се от операция в МЦ "Сердика"
Тя говори още за "олющени тавани, следи от течове, стари и кошмарни носилки, занемарени асансьори, неподдържани санитарни помещения, тежка миризма и щурци в стаите".
По думите й още в Спешното отделение е била обиждана. "Докато снимах ехографската снимка на собственото си дете, която вече беше дадена на мен, лекарка започна да крещи и да използва вулгарни думи пред други родители и болни деца: „Е****и хората!“ (казах й, че това е нормално и дори в Белгия ни ги изпращат през ап за да ги имаме и не ) Тя не ме разбра и продолжи да обижда, едва когато дойдох на нейното ниво тя спря", пише Петкова.
Манипулации без ръкавици и маски
Според българката по време на престоя й нито веднъж не е видяла медицински персонал да извършва манипулации с ръкавици или маски. "Напротив, на инат дълги нокти, лак, пръстени, гердани! След нощна смяна влезе директно рошава и сънлива без да си е измила и зъбите", споделя майката.
"След като синът ми излезе от упойката, ми каза, че са му удряли шамари, за да го събудят, че са го накарали сам да стане и да се премести на носилката докато не си е усещал тялото и всичко това докато са го навиквали и бутали. Била съм многократно в операционна и знам, че стандартната практика е пациентът да бъде преместен от медицинския екип със специални помощни средства или заедно с чаршафа, върху който лежи и така директно на медицинското легло, което има непосредствена височина като операционната маса! Когато ми го върнаха, трябваше аз да помагам (да го вдигна) за да го свалим от носилката и да го прехвърлим на старото легло във "VIP" стаята. Разликата във височината беше около 40–60 см. Това му причини силна болка в оперираното място и той крещеше. Бях ужасена", пише тя.
"Чувствах се виновна… преди това помолих да го оставим докато поне се съвземе и стане сам, казаха не ще помагаш или ще гледаш! Пълна простотия! След като няколко пъти ми беше говорено с висок тон без реално аз да предизвикам това, спокойно попитах една медицинска сестра защо не използват ръкавици и с какво право ми повишава тон и се държи така с мен и с детето ми. Отговорът ѝ беше: "Ходите в чужбина и чистите, и ринете, а като се върнете тук, се правите на голяма работа". Отговорих й, че не работя това. Но дори човек да го прави, няма нищо срамно в честния труд. Никой няма право да унижава друг човек заради професията му. Същата след като видя фамилията на сина ми, с особен тон започна да го пита дали знае турски. Моето дете говори 7 езика. Но най-важното е, че е дете и заслужава уважение, независимо как се казва, какъв език говори или откъде идва", категорична е Петкова.
Тя споделя, че най-големият ми шок е, че и днес, на третия ден, не знае какво точно се е случило по време на операцията. "След нея лекарката ми разказа една версия. После каза, че не е казвала това, и ми разказа друга. Вървях след нея буквално по коридорите, за да получа информация! А тя казваше КАЗАХ ВИ ЧЕ ИМА РИСК цели 4 пъти! Питах я какъв, тя не каза конкретно! На следващият ден отново отрече предишната версия и ми разказа трета. Като майка аз не знам на коя версия да вярвам. Не искам различни истории. Искам истината. Искам ясно и честно обяснение какво се е случило с детето ми по време на операция", настоява майката.
"Мамо, никога повече не искам да идвам в България. Страх ме е"
Тя споделя, че със сина й са излезли в двора на болницата, където "вместо място за спокойствие, виждаме обърнати кофи за боклук, разпилени отпадъци, които котки разнасят около сградата. Това би трябвало да бъде място за възстановяване на болни деца, а не гледка, която допълнително натъжава родители и пациенти".
"След всичко това синът ми ми каза: "Мамо, никога повече не искам да идвам в България. Страх ме е". Тези думи разбиха сърцето ми. Аз винаги съм му показвала България с любов ,нейната природа, история и традиции. Днес той вижда и друга България.. тази, която плаши едно 12-годишно дете, което мечтае един ден да лекува хора! И затова питам: Как е възможно подобни условия да съществуват в Държава член на Европейския съюз? Кой носи отговорност за състоянието на детските отделения? Кой отговаря за хигиената, поддръжката на сградата, санитарните условия, безопасността на пациентите и отношението към тях? Как говорим за Европейски стандарти, когато родителите и децата се сблъскват с подобна реалност?", пита Петкова.
"Не искам специално отношение. Искам нормално отношение. Искам уважение. Искам чистота. Искам прозрачност. Искам всеки родител да получава ясна информация за детето си. Искам децата на България да бъдат лекувани в безопасна, чиста и достойна среда. Защото здравето на децата не трябва да зависи от късмет. То трябва да бъде гарантирано! Тежко е, грозно е, страшно е", завършва разказа си българката.
