По-голямата част от активните вещества за лекарствата в Европа идват от Азия и това представлява проблем на фона на войната в Близкия изток и проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток.
Великобритания вече усеща недостиг на лекарства, като останалата част от Европа засега удържа сравнително нормална ситуация с наличностите. Бавните решения на Брюксел обаче са причина производството на лекарства все още да не е изнесено изцяло в ЕС, въпреки че разбирателство по отношение на такъв ход има.
Войната засяга медицинския сектор
Още: Тръмп затвори американския пазар за вносни лекарства
Ефектите от блокадата на Ормузкия проток не подминават медицинския сектор, сочат данни от анализ на устойчивостта на здравноосигурителната система в България и мерки за повишаване на приходите в бюджета на Здравната каса за 2026-2027 г. на Експертният клуб за икономика и политика.
"Всяка криза като ковид пандемията, войната в Украйна, а сега и ситуацията с Иран имат пряка рефлексия върху здравните системи, защото част от разходите на държавите започват да се преместват по отношение на финансиране на отбраната вместо на сектори като здравеопазване и социална политика", заяви един от авторите на този анализ - здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков.
Европа зависи от Индия и Китай за лекарства
"Ако говорим за лекарства, 40- 45% от активните вещества се произвеждат в Китай, около 20-25% - в Индия. В момента, с оглед на физическата уязвимост заради Ормузката криза, авиационният капацитет, който беше в Дубай спадна с 80%. Бавно започва да се връща, но все още не е в пълния си капацитет. От там минават много линии с биологични лекарства", коментира Шарков.
Още: Заради войната: Аспиринът и парацетамолът свършват до дни
По думите му в ЕС към момента положението отношение на доставките на лекарства е сравнително спокойно, като това важи и за България.
Не така обаче стоят нещата на Острова, където властите вече се борят с изострящ се дефицит на ключови лекарствени продукти.
"Великобритания вече изпита такъв казус и са пред различни тип кризи за определен тип лекарства", допълни Шарков.
Според него в Европа след Ковид кризата е имало общо обединение около идеята да започне да се прави лекарствено производство в рамките на самия Европейски съюз, но тъй като "администрацията на Брюксел действа сравнително бавно и няма все още достатъчно добри стимули по отношение на това компаниите да изместят производството, съответно и доставките, на локална почва", този план все още не е осъществен.
Още: Хапчета има, аптеки няма: Поне три хипотези за ръст на лекарствата
"Все още нямаме напълно решение на това, но все повече натам ще се върви, което със себе си, естествено, води до това да се повишат и цените, тъй като производствените стойности ще се покачат. Цената на труда е по-висока, но за сметка на това пък ще има от другата страна сигурност", заяви Шарков, цитиран от БНР.
Източник: iStock
По думите му негативен ефект за Европа може да имат политиките на Тръмп за намаляване на цените и "дърпане" на производства в САЩ, където няма регулация на цените за лекарствата. Така е възможно компаниите да предпочитат американския пред европейския пазар.
Парите за здраве у нас: Предложение държавната администрация също да плаща здравни осигуровки
"Кумулативно дефицитът е около 700-750 милиона евро за НЗОК, изключвайки в момента счетоводните начини, по които той се потиска. Всичко това естествено води до все по-затруднена позиция от страна на Касата за разплащане. От страна на Лекарския съюз има желание за актуализация. В цялата бъркотия имаме и все по-застаряващо население. Делът на хора на 65 и повече години започва да стига около 31% в следващите 10 до 20 години, което естествено създава все по-голяма тежест за системата. Всичко това води до въпроса кой ще плати", коментира експертът.
Още: Опасно: Риск от изчерпване на лекарства, ако войната с Иран продължи
Според Шарков "в момента се готви някаква форма на бюджет, ако след изборите се закучат нещата със създаването на някаква форма на устойчива коалиция".
Той и колегите му ще редложат държавата си покрие пълния аспект на плащанията към НЗОК за деветте групи, които осигурява.
"Отделно да се помисли в следващия месец да се стабилизират приходите към НЗОК", заяви той.
От ЕКИП също така предлагат повече групи от хора да бъдат задължени да плащат здравни вноски – например магистрати и служители в държавната администрация.
Актуализациите на бюджета на здравната каса са въпрос на разговори между страните, категоричен е той.
