"В здравеопазването има все по-голям бюджет, но няма достатъчно превенция. Има повече плащания, но няма повече спокойствие за пациента. Има много системни причини за тези резултати - корупцията не е единстваната, но е една от най-разрушителните. Парите за здраве изтичат през множество широко отворени кранчета", каза съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов в декларация от името на група във връзка с бюджета за здраве.
Той изброи фиктивни хоспитализации, отчетени, но неизвършени дейности, отклоняване на медикаменти, завишени цени, излишни болнични легла и проверки, възлагани на удобни проверяващи.
"Всеки български гражданин знае, че има корупция в здравеопазването, но вероятно малцина подозират истинския й мащаб", добави Божанов.
Той обаче е на мнение, че здравната корупция минава през партийните разделителни линии.
По думите му обществото все още не е видяло от "Прогресивна България цялостен план за реформа в здравеопазването.
"Ние няма да чакаме повече планът на управляващите да се материализира. Днес внасяме промени в няколко закона, с които да започнем да затваряме кранчета в здравеопазването", каза Божанов и изброи проемни в Закона за здравното осигуряване, за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за медицинските изделия и Закона за лечебните заведения.
От "Демократична България" искат повишаване на контрола върху разходите, както и контрол от самите осигурени лица, разширяване на контрола от Агенция "Митници" и НАП, значително подобряване на процедурите за избор на директори за държавни и общински болници и други. ОЩЕ: "Аномалии в здравеопазването": Говори Мартин Атанасов от "Диагноза с България"
Бюджетът на НЗОК
"Бюджетът на НЗОК расте всяка година, само между 2019 и 2025 се увеличи на с над 120%, или повече от 5 млрд. лв. допълнително. Дори след отчитането на инфлацията публичните разходи за здраве са нараснали с около 80% между 2015 и 2023 г., но резултатите и удовлетвореността не растат със същата скорост. Точно обратното - българите не стават по-здрави, не живеят по-дълго, не плащат по-малко от джоба си, не получават по-лесен и по-равен достъп до качествено лечение.
Какво показва статистиката
Той обърна внимание, че през 2024 г. средната продължителност е 75,9 години - най-ниската в ЕС. Същото за ЕС е 81,7. Това означава, че българинът живее с близо 6 години по-малко средно от европейския гражданин.
"Смъртността от предовтратими причини е 277 души на 100 000 население, при 168 средно за ЕС. Смъртността от заболявания, които могат да бъдат лекувани навреме е 194 на 100 000, повече от два пъти над европейското равнище от 90", каза още Божанов.
Според него системата плаща много повече следкато човекът вече е стигнал до болницата отколкото той да не се разболее или заболяването му да бъде открито навреме.
Плащането за здраве
"През 2023 г. 36% от всички разходи за здраве са платени директно от пациентите, при средно 16% за ЕС. От всеки 100 лв. изразходвани за здравеопазване, около 36 лв. излизат директно от джбоа на гражданите след като те са платили здравни осигуровки", добави още Божанов.
По думите му най-тежък е проблема при лекарствата, като те формират повече от две трети от джоба на българските пациенти.
"Не твърдим, че средствата за здраве са достатъчни. Разходът на човек е около 2085 евро при 3832 средно за ЕС. Именно защото ресурсът е ограничен нямаме право да допускаме един лев да бъде източван", смята още Божанов. ОЩЕ: “Диагноза България“ - малко ред в здравната бъркотия: Говорят Мартин Атанасов и Пламен Петров (ВИДЕО)
