По време на разкопки в праисторическото селище Провадия-Солницата в България, археолози откриха покълнала пшеница, която е била умишлено накисвана за производство на малц около 4500 г. пр.н.е. Това съобщава Arkeo News.
Откритието на археолозите
Откритието е било запазено след пожар, който унищожил двуетажна къща. На приземния етаж са открити две обърнати керамични купи, а под тях овъглени зърна, някои от които все още били прикрепени към пшеничния клас. Част от тях дори са били покълнали.
Културата е идентифицирана от немския археоботаник Елена Маринова-Волф. Това е пшеница еммер, една от основните зърнени култури по онова време. Съдържанието на влага в такова зърно обикновено остава 11-12%, което поставя зародиша в състояние на покой. След няколко дни във вода съдържанието на влага се повишава рязко, започва покълването и ензимите разграждат нишестето до прости захари – това е в основата на процеса на малцуване.
Академик Васил Николов, ръководител на разкопките, представи резултатите от сезона през септември. Той заяви, че това вероятно е най-старото доказателство за производство на бира в България и евентуално едно от най-старите в Европа.
Провадия-Солницата е съществувала между 5600 и 4350 г. пр.н.е. и се е развила около солна мина. Солта е била добивана от саламура и е превръщана в стока за бартер. Николов отбелязва, че отделните къщи са достигали два или три етажа: долните нива са служили за складови помещения, докато горните са били жилищни.
По-трудно е да се каже защо бирата е била варена тук. Изследователите предполагат, че напитката е била консумирана заради опияняващите ѝ свойства и по време на ритуали, но това е само хипотеза. Най-вероятно откритите зърна първоначално са били селектирани и накисвани в продължение на няколко дни.
Прочетете също: Близо до Дунав: Археолози откриха изгубен римски град, внезапно изоставен от всичките си жители
Друго интересно археологическо откритие са останките от неизвестен досега римски град в Долна Австрия. Градът близо до Щайн, недалеч от Дунав, може би е отдавна изгубеният Клавдиум, споменат от географа от II век Клавдий Птолемей.
Изследването е картографирало градска зона с площ от 25 до 30 хектара. Учените са открили правилна мрежа от улици, сгради, погребения и голям амфитеатър, пише Heritage Daily.
Джералд Грабхер от университета в Инсбрук отбелязва: „Геофизичните измервания показват градска зона от 25 до 30 хектара с правилна мрежа от улици и амфитеатър, предназначен за около 8000 души.“
Учените смятат, че градът е съществувал само около век. Данните сочат, че е основан около 80 г. сл. Хр. и е изоставен около 180 г. сл. Хр. Барбара Кайнрат от Research Archaeology казва: „Няма доказателства, че селището е било разрушено.“ Вместо това, откритията показват планирано оттегляне от района.
Селището е било част от по-широк римски военен ландшафт по границата с Дунав. През 2017 г. Грабхер открива каменна крепост от II век в Щайн, а по-късни разкопки разкриват по-ранно укрепление от дърво и пръст.
