Учените разкриха как приливните сили от Слънцето и Луната могат да предизвикат земетресения. Проучването, което е извършено чрез компютърно моделиране, показва, че дори слабо въздействие може да причини изместване по разлом, ако ритъмът му съответства на естественото време за реакция на скалата. Изданието Science Alert пише за това.
Как Слънцето и Луната може да предизвикват земетресения?
Изследователите са открили, че гравитацията на Слънцето и Луната не само причинява приливи и отливи в океаните, но и малки деформации на земната кора. Тези сили постоянно променят напрежението върху тектоничните разломи.
Учените вече са отбелязвали, че приливните сили могат да бъдат свързани с така наречените бавни земетресения. Те траят значително по-дълго от нормалните земетресения и обикновено не се усещат от хората на повърхността. Механизмът зад този ефект обаче остава неясен.
В новото проучване учените са използвали компютърно моделиране на разлома. Те са приложили блоково-пружинен модел, който отчита променящото се триене между повърхностите на разлома в зависимост от скоростта им и естеството на контакта им.
Прочетете също: Учени: Слънцето може да е погълнало скалиста планета с маса от пет до десет пъти по-голяма от тази на Земята
Оказва се, че приливното натоварване може да бъде много малко, но въпреки това да повлияе на разлома. Изследователите изчисляват, че то е няколко килопаскала, приблизително еквивалентно на налягането, упражнявано от леко натискане с ръка.
Ключовият фактор е не само силата на удара, но и неговата продължителност. Ако ритъмът на приливните промени съвпада с естественото време за реакция на определен разломен сегмент, възниква резонансен ефект. В този случай дори малко допълнително налягане може да ускори свличането на скали.
Ако натоварването е недостатъчно, разломът може да продължи да се движи бавно без забележими сеизмични събития. При достигане на определен праг обаче движението може да се ускори и да предизвика сеизмичен импулс.
Моделът показва също, че земетресенията могат да се случат в различни точки от приливния цикъл. В някои случаи събитието е свързано с максималното натоварване, докато в други се случва, когато това натоварване се променя най-бързо. Характерът на въздействието зависи от свойствата на конкретния разлом.
Резултатите са в съответствие с наблюденията на бавна сеизмична активност в югозападна Япония и района на Каскадия в северозападната част на Тихия океан. Там активността често се засилва на интервали от приблизително 12 или 24 часа, съответстващи на приливните цикли.
Изследователите отбелязват, че техният модел в момента описва само малка, изолирана част от разлома. Следователно, той е по-подходящ за изучаване на повтарящи се, локализирани, нискочестотни земетресения, отколкото на големи събития, които едновременно изместват значителни части от земната кора.
В бъдеще този подход би могъл да помогне за анализа на свойствата на разломите въз основа на тяхната сеизмична активност. По-конкретно, учените биха могли да сравнят времето на земетресенията с известните приливни цикли, за да оценят характеристиките на триене и движение на скалите.
Авторите също така отбелязват, че бавни земетресения се наблюдават в зоните на субдукция в Тихоокеанския регион, където една тектонична плоча се подпъхва под друга. Изучаването на такива процеси би могло да предостави повече информация за натрупването на напрежение и потенциала за бъдещи мощни земетресения.
