Група археолози откриха гигантско лице, издълбано в планински склон в Тиванския некропол. Лицето напомня това на Големия сфинкс в Гиза и в древни времена е гледало към царския некропол, а по време на слънцестоене то "светва".
Descubren el guardián de las momias reales de Luxor. Por @arrizabalaga11 https://t.co/0AJKqKnE0n
— ABC Cultura (@abc_cultura) May 17, 2022
В Тиванския некропол са запазени много скрити тайни на древния свят. През 1881 г. археолозите се натъкнали на гробница TT 320, която съдържа повече от 40 мумии на известни древноегипетски фараони като Рамзес II, Сети I и Тутмос III.
Сега археолозите са направили още едно невероятно откритие: всички тези мумии били охранявани от масивната статуя, изсечена в планината. Макар и силно разрушена, изследователите са идентифицирали част от слепоочието, арката на веждите и дори кухината на носа - всичко това с точни пропорции.
Откритието е документирано от мисия на испански археолози от университета Комплутенсе в Мадрид (UCM) в сътрудничество с Центъра за древноегипетска документация на египетското Министерство на антиките (CEDAE).
Наречена Royal Cache Wadi Survey (или C2 Project), мисията е открила множество каменни надписи на мястото, мумифицирани животни, приношения, неизследвана гробница и тази 20-метрова статуя, за която досега не било известно нищо.
„Изглежда, че изобразява лице с перука, вероятно подобно на лицето на богинята Хатор, дъщерята на бога на слънцето Ра. И макар че това не е съвсем сфинкс, тъй като няма тяло на животно, би могло да изпълнява същата роля на пазител като Сфинкса в Гиза", обяснява египтологът Хосе Рамон Перес-Акино, професор по древна история в UCM и съдиректор на проекта C2.
Археолозите смятат, че лицето, изсечено в склона на планината, не се е разрушило поради ерозия, а е било умишлено обезобразено. Коптски материали, открити при разкопките, предполагат, че този вандалски акт се е случил „много късно, почти през Средновековието“.
В Късната античност (IV, V и VI век) тази област е силно християнизирана и старите храмове се превръщат в манастири. В този контекст издълбаното лице може да се е възприемало като нещо твърде голямо и несъвместимо с християнската религия, обясняват египтолозите.
По същия начин отговорни за унищожението биха могли да са мюсюлмани, тъй като ислямизацията на района е настъпила през 637 г. сл.Хр.
Друга интересна подробност е, че лицето на пазителя „светва“ по време на слънцестоенето, което било потвърдено от археолога Перес-Ачино на 21 декември, когато археологическата кампания вече приключвала.
