Български екип от учени са направили важно откритие за връзката между аутизма и чревния микробиом. Тяхната статия "Възрастово-зависима дисбиоза на чревния микробиом при разстройство от аутистичния спектър и ролята на ключовите бактериални съотношения", публикувана в научното списание "Nutrients" се фокусиа върху ролята на нарушенията в чревния микробиом при разстройствата в аутистичния спектър.
Снимка: iStock
"Бактериите, които се намират в червата ни, са безценни за нашето здраве. Те подпомагат и оказват влияние върху метаболизма, имунитета, дори и психичното ни здраве. Метаболитите, които тези бактерии произвеждат, достигат мозъка чрез чревно-мозъчната ос и блуждаещия нерв. Децата с разстройства от аутистичния спектър често имат съпътстващи стомашно-чревни проблеми, пропускливост на червата и дисбактериоза, които се дължат най-вече на изменения в бактериалните съотношения в червата. Целта на нашето проучване бе да установим връзката между аутистичния спектър и три ключови бактериални съотношения - Firmicutes/Bacteroidetes, Actinobacteria/Proteobacteria и Prevotella/Bacteroides, и дали тези изменения могат да служат като биомаркер за аутистичен спектър", обясняват д-р Таня Кадийска и Иван Туртуриков, ръководители на екипа от МУ-София, сдружение "Всяка дума", Биомедикъл и Геника.
Повече за българското проучване
За целите на проучването екипът е изследвал микробиомите на 302 деца и юноши от България, които попадат в различни възрастови групи и са с потвърдена диагноза разстройство от аутистичния спектър. Изследователите са сравнили бактериални съотношения на групата деца с аутизъм и такива без проблеми в развитието.
Снимка: iStock
Резултатите показват изменения в две от съотношенията във всички възрастови групи при децата с аутистични разстройства спрямо здрави контроли. Децата с аутизъм имат значително по-ниски съотношения, особено при Actinobacteria/Proteobacteria, което е съотношение между полезни и патогенни бактерии, става ясно от и проучването. Тези увеличени количества патогенни бактерии при деца с аутизъм е вероятно да влияят на развитието и поведението им чрез метаболитите, които произвеждат. Измененията в тези съотношения могат да дадат обяснение и защо децата в аутистичния спектър обичайно страдат от съпътващи стомашно-чревни проблеми.
Останалите членове на екипа са Станислава Чуринскйене, Димитър Василев, Диляна Маджарова, д-р Мария Савчева, д-р Николай Стойнев, д-р Рене Милева – Попова, Акад. Проф. Ваньо Митев дмн и Проф. Радка Тафраджийска – Хаджиолова.
Публикацията в "Nutrients" може да прочетете тук.
Още: Лекар: Здрави черва = здрав организъм
Екипът има и друга публикация в "European Journal of Human Genetics", свързана с аутистичния спектър. Тя е на тема серотонин, хистамин, диаминоксидаза и ролята на храненето за подобрението на аутистичните симптоми, казват от Сдружение "Всяка дума".
Това не е първият успех на български учени в изследванията на аутизма. През юни изследователски екип, ръководен от проф. д-р на педагогическите науки Милен Замфиров (Факултет по науки за образованието и изкуствата) и доц. д-р Людмила Беленска-Тодорова (Медицински факултет) от Софийския университет "Св. Климент Охридски" публикува значимо научно изследване в областта на генетиката на аутизма.
