Международен екип от учени от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергски център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 млн.
Още: Гигантски "кални вълни" под океанското дъно разкриват драматичното образуване на Атлантическия океан
Още: Откритие: Кучетата надушват рак преди появата на симптомите
Това съобщава Националният природонаучен музей при БАН, цитиран от "Дарик". Ето какво пишат още от музея:
"Днес едно от най-авторитетните научни списания - "PLOS ONE", публикува две статии, представящи нова гледна точка за времето и мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.
Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории, разделянето е станало преди около 5-8 милиона години и това се е случило в Африка.
Още: Напълно нов тип диабет е официално потвърден: Какви са симптомите
Още: Нови данни: Излъчваме видима светлина, която изчезва при смъртта
Двете изследвания, публикувани в "PLOS ONE", представят днес друг "сценарий" относно началото на човешката история. Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: "Ще бъде изпепелена": Илон Мъск разкри колко време остава на Земята
В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид - на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека, допълва в. Сега.
Втората статия изчислява възрастта на грекопитека, като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция.
Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е на 7,24 млн. години, а тази от Пиргос - на 7,175 млн.
Още: Забавните гримаси на котките, когато подушат нещо, си имат научно обяснение
Още: Изследване: Ледената покривка на Антарктида крие съществуването на тропическа гора
Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколкостотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен. С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.
Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story. Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една North Side Story".
