Дали ще сме здрави като остаряваме - най-вероятно зависи от майките ни

Екипът на Испанския национален център за кардиологични проучвания е наблюдавал две групи генетично модифицирани лабораторни мишки. Животните са били напълно идентични, като изключим митохондриалната им ДНК (мтДНК). В резултат на това мишките от едната група са били много по-здрави и жизнени през остаряването си.

Главният начин за борба със стареенето

Биолози от университета на Индиана са изяснили, че депресията и стресът се отразяват не само на външността на човека, но и оказват дост...

Прочети повече

„Начинът по-който остаряваме може би се определя много преди самото остаряване да започне”, гласи позиция на испанския институт относно изследването.

Предишни проучвания са предполагали за значението на мтДНК за здравословното състояние на човека, но въпросът остава отворен заради противоречащи си наблюдения, разкрива ръководителят на изследването Хосе Антонио Енриксес. Според него сегашните доказателства „определено демонстрират” връзката.

Всяка клетка в човешкото тяло съдържа около 20-25 000 гени, като почти всичката ДНК се съдържа в клетъчното ядро – т.нар. ядрена ДНК. Едва 37 други се намират в митохондриите – клетъчни органели, отговарящи за превръщането на различни вещества като захарта и кислорода в енергия за нашите клетки. Ядрената ДНК се предава и от двамата родители, докато мтДНК се наследява само от майката. Генетични мутации, при които митохондриите биват засегнати обикновено водят до отказване на отделни органи и дори смърт.

Двете групи лабораторни мишки са били модифицирани да бъдат с напълно еднаква ядрена ДНК и само с 0,5% разлика в структурата на мтДНК. Средната продължителност на живота на такива мишки е 2 години. Тези в едната група обаче са остарели по-здрави и са живели по-продължително, разкрива Енрикес.

Причината на преждевременното стареене

Американски учени са открили една от основните причини за преждевременното стареене на организма, съобщава Sciencealert. Според изслед...

Прочети повече

Двете групи били проверени при навършена 2-годишна възраст и едната показвала „ясни признаци на по-добро здраве”. Мишките в тази група били по-активни и с по-запазена мускулна маса, а дробовете им също са функционирали по-добре.

Испанските учени смятат, че ефектът от промяна в мтДНК би бил сходен и при хора. Категорично заключение по този въпрос, разбира се, към момента няма как да бъде дадено.