Екзотични барелефи са открити на територията на древната империя Северна Уей

Второ, размерът на гробницата е впечатляващ: нейната площ е 1,8 метра на 3,3 метра, а височината ѝ е 1,9 метра. На трето място, по стените на гробницата са запазени висококачествени барелефи с изображения на воини, животни и митични същества. И накрая, този път археолозите няма нужда да се занимават с датирането на находката: на една от колоните, поддържащи свода на гробницата, е издълбана годината на нейното създаване: в превод на наше летоброене това е 456 г. сл.Хр. - разцветът на империята Северна Уей.

Talessman / CC BY 3.0

Историята на Северна Уей, наричана също Тоуба Уей, е пример за това как Изтокът и Западът всъщност не са толкова различни един от друг. „Рим почита закона, но варварите отново са прави“ - такива думи биха могли да бъдат девизът на империята, съществувала в северната част на Китай през 386-534 г. Впрочем това се отнася и към появата на Северна Уей, и към нейния упадък.

През III век Северен Китай става арена на конфронтация между различни племена. На мястото на хуну дошли нови номади, след това ги сменили други, но никой не се задържал дълго време – за това свидетелстват археологическите находки. Така било, докато там се появило племето тоуба. Тези мигранти от бреговете на езерото Байкал принадлежали към древномонголски племена. Според някои учени те са говорили един от древните монголски езици, докато други смятат, че тоуба са били тюркоезични.

• Търсят смъртоносни капани и древна карта с реки от живак, пазени от Теракотената армия

В края на IV век техният водач Тоуба Гуей (Уей Даоу, 386-409 години на управление) завладява района на Шанси. През 422 г. Тоуба заема големия административен център (бившата столица) Луоян и под династичното име Уей (Тоуба Уей) става истински китайски император. Империята, която те основават, е прието да се нарича Северна Уей.

Обичаите на Северна Уей за дълго време остават такива, че предизвикват истинско удивление сред местните ханци. Например, когато императорът умирал и неговият наследник се възкачвал на трона, вдовицата императрица и майката на новия император били принуждавани да се самоубият.

Имало и друга традиция. Тоуба приели бюрократичната структура от народа Хан, но вярвали, че плащането на заплата на държавните служители е излишно. Те трябвало да се изхранват сами: да вземат всичко необходимо от контролираното население. И това продължило доста дълго време: едва след около сто години, тоест малко преди края на империята, служителите започнали да получават заплащане.

Всичко това говори, че тоуба са били далеч от китайците в културно отношение, истински номади, варвари. Именно тези характеристики на своето време им помогнали да завладеят Шанси, а след това - и цял Северен Китай, приблизително по същия начин, както племената на остготите и вестготите от другия край на континента завладели земите на Рим. Цивилизациите в този момент и на едното, и на другото място нямало с какво да противостоят на варварството.

• Археолози откриха "кръстопът на световете" в Китай

Но именно цивилизацията в крайна сметка погубила Северна Уей. Постепенно тоуба възприемали все повече китайски обичаи - и религията. Будизмът получил изключително широко разпространение в тяхната империя.

CC BY-SA 3.0

В будистките пещери в северната част на Шанси, обитавани между 414 и 520 г., са открити скулптури, които представят славата на изкуството на Уей. Те са изпълнени с дълбоки религиозни, дори мистични оттенъци. Традиционното китайско изкуство на юг никога не е било толкова склонно към мистицизъм и религиозен екстаз. Водачите на степните номади постепенно се превърнали в просветени владетели – и като истински просветени владетели те правели интриги, заговорничели, отслабвайки все повече и повече.

Към началото на VI век Северна Уей практически не води войни, след което през 469 г. хвърля войските си по стените на Нанкин и е победена от Южен Китай. След това се разцепва на Източен Уей и Западен Уей, което не остава незабелязано за следващите степни племена по границите на бившата империя.

Цивилизоващите се номади се оказали по-слаби от степните хора, на които предстояло само да научат китайската култура.