Гробници на три хиляди години са открити в центъра на Мексико Сити

Чапултепек е хълм в центъра на мексиканската столица, разположен на над две хиляди метра над морското равнище. При ацтеките там е имало извънградска резиденция на владетеля, а насип я свързвал с Теночтитлан.

По време на испанската колонизация на хълма е построен дворецът на вицекраля (сега в него се помещава Националният исторически музей), а гората наоколо е със статут на ловен резерват. Днес Чапултепек е най-големият градски парк в Америка, обхващащ площ от малко под 686 хектара.

През лятото на 2023 г. археолози от Националния институт по антропология и история на Мексико (INAH) са провели разкопки преди строителните работи за подобряване на инфраструктурата на парка. И буквално на няколко метра от голяма градска улица те открили множество погребения от предиспанския период.

ОЩЕ: Жреците на ацтеките носели пелерини от човешка кожа от жертвоприношения (18+)

Археологическият обект се намира буквално до оживен булевард. Снимка: INAH

В прессъобщение на института изследователите съобщават, че са идентифицирали конкретно десет гробници с форма на пресечен конус, половината от които съдържат човешки останки и погребален инвентар. Гробовете са датирани към ранния и средния предкласически период (2500 – 400 г. пр.н.е.).

Това е първото гробище от такъв тип и възраст, открито на значителна височина – 2416 метра над морското равнище. Според археолозите някъде наблизо, в парка Чапултепек, би трябвало да има останки от голямо селище – най-вероятно земеделско.

До момента са извършени археологически работи на площ от 200 кв.м. Откритите погребални камери са с диаметър от един до два метра, максимална височина от един и половина метра. Всички те са във формата на пресечен обърнат конус, поради което се наричат ​​камбановидни гробници.

„Това е много специфичен вид погребение. Примери за такива гробници са открити в други области на Древно Мексико, например на брега на Мексиканския залив, има случаи на откриването им в южната, северната и източната част на Мексиканската котловина. Но сега ги има и при нас“, коментира археологът Лопес Камачо.

Предварително, според характеристиките на придружаващите ги материали, повечето гробници с форма на пресечен конус са датирани към средния предкласически период (1200 – 400 г. пр. н. е.). Но някои от тези камбановидни гробници са близки до ранната предкласическа епоха (2500 – 1200 г. пр.н.е.).

В пет от тях имало останки от човешки скелети. От тях става ясно, че хората са били погребани в свито положение. Въз основа на морфологичните характеристики изследователите предположили, че четири от гробовете са женски и един е мъжки. Всички погребани били млади хора в разцвета на силите си.

ОЩЕ: Чуйте най-страшния вик на света: Учени пресъздадоха "свирката на смъртта" на ацтеките (АУДИО)

Фигурка от погребалния инвентар. Снимка: INAH

В по-малко древните слоеве на гробището археолозите разкопали няколко правоъгълни могили, където открили три погребения. Това позволява да се предположи, че гореспоменатото село е съществувало дълго време, надхвърляйки предкласическия период.

Учените смятат, че земеделска общност е живяла на хълма, който по-късно е наречен Чапултепек, преди изригването на вулкана Кситле и последвалото изливане на лава. Това се случило през 245 – 315 г. сл. Хр.

От гробниците са извадени четири еленови рога, обработени като сечива, шила, вдлъбнато-изпъкнала чаша, голям брой женски фигурки и малки съдове, както и фигурки със схематични черти – археолозите ги наричат „фантасмитас“ (fantasmitas, „малки призраци“).

Всички тези доказателства предполагат съществуването на сложни социални и погребални практики, както и индустриални дейности като земеделие, грънчарство и строителство още през предкласическия период, когато много от характеристиките на мезоамериканските общества са установени и се запазват през следващите векове.