Китайски учени създадоха еко пластмаса от сперматозоиди на сьомга

ДНК от сперматозоидите е комбинирана с химикал от растително масло, който ги свързва. По този начин се получава мек материал, известен като хидрогел. След това гелът се оформя в различни форми и се изсушава чрез замразяване, за да се отстрани влагата, която го втвърдява. Изследователите вече са създали чаша, парчета пъзел и ДНК молекула от екологичната пластмаса.

Ето кои са най-вредните пластмаси в бита

Преди малко повече от 100 години е смятано за иновативно чудо на технологиите, а днес се възприема като най-вредния материал на Земята....

Прочети повече

Въпреки че екипът от китайски учени е създал своите суровини от сперматозоиди на сьомга, ДНК носи генетичния код на всяко живо същество на Земята. Според проучване от 2015 г. на планетата има около 50 милиарда тона ДНК. Това означава, че технически би могло да се направи пластмаса от други устойчиви източници, като например отпадъчни материали от култури, водорасли или бактерии.

По-добра ли е тази пластмаса от другите алтернативи?

Пластмасата е голям проблем за околната среда, тъй като се произвежда от нефтохимикали, за чието производство са необходими много топлина и токсични вещества. Освен това разграждането ѝ отнема векове и много малка част от нея се рециклира, а по-голямата част се изгаря или изхвърля. Поради тази причина са проведени много изследвания за намиране на алтернативи, които да са по-малко вредни за нашата природна среда. Вече са създадени биоразградими пластмаси с помощта на материали като царевично нишесте и водорасли, но за производството им е необходима много енергия и трудно се рециклират.

Дайонг Янг и неговият екип от университета в Тиендзин искали да създадат материал, който да реши тези проблеми.

Учени: Бебетата поглъщат огромни количества пластмаса

Тревожно изследване установява, че бебетата имат 15 пъти повече микропластика в тялото си от възрастните, съобщава Евронюз, цитиран от ...

Прочети повече

Според тях създаването на пластмаса на основата на ДНК води до 97% по-малко въглеродни емисии в сравнение с пластмасата от полистирол. Потапянето на предметите, създадени от материала, във вода ги превръща отново в гел, който може да се трансформира в нови предмети, което означава, че той е лесен за рециклиране. Пластмасата може да бъде разградена с помощта на ензими, разграждащи ДНК, ако вече не е необходима.

Новият материал обаче има някои недостатъци. Фактът, че може да се рециклира само с помощта на вода, означава, че трябва да се съхранява на сухо място. Макар че могат да се добавят водоустойчиви покрития, това би затруднило рециклирането. Въпреки това той би могъл да се използва за предмети като електроника, които така или иначе трябва да се съхраняват сухи, и за някои видове опаковки, смятат изследователите.