Никой не знае какво е мистериозната Врата на боговете в Перу

Близо до езерото Титикака, най-голямото езеро в Южна Америка, местният екскурзовод Хосе Луис Делгадо Мамани се натъква на структурата през 1996 г. От съвременното си откритие Араму Муру, или „Вратата на боговете“, е заобиколена от митове и легенди.

Археолози откриха храмов комплекс на древна цивилизация

През последните 4000 години околностите на планините и езерото Титикака са били дом на редица древни местни общности, включително цивилизацията на инките, управлявана от Пачакути Инка Юпанки. Инките вярвали, че това огромно езеро е мястото, където се е родил светът и където духът се връща след смъртта.

Широко разпространено е мнението, че мястото Араму Муру е служило за поклонение на инките, с истории за свръхестествените свойства, които вратата притежава.

Внушителната структура е висока и широка 7 метра, с по-малка вдлъбнатина във формата на врата в центъра. Смята се, че е била използвана за церемониални или астрономически цели. Тези, които са посещавали структурата, твърдят, че се чувствали сигурни и спокойни, полагайки челото си в по-малката вдлъбнатина.

Въпреки че малко се знае за произхода на „вратата“, се смята, че тя предшества инките, като културно значимите истории за предназначението ѝ идват от редица индиански общности, пише IFL Science.

Според митовете вратата е портал или „звездна врата“, използвана за пътуване до други светове. Някои също вярват, че вратата се използва от боговете като начин да посещават и наглеждат своите владения. Въпреки че се смята, че предшества инките, Араму Муру получава името си от инкска легенда.

Пришълците от планетата Нибиру: какво са правили анунаките на Земята

Говори се, че докато бягал от испанците, жрец на инките на име Араму Муру взел златен слънчев диск, известен като „ключът на боговете на седемте лъча“, който се съхранявал в храма Кориканча в Куско. Като изминал над 450 километра от храма до каменната врата, той поставил диска върху вратата. Действайки като портал, вратата се отворила, жрецът преминал през нея и изчезнал.

Въпреки че легендата може да предложи утеха за някои, историята на Араму Муру служи и като ярко напомняне за отчаянието, изпитвано от една цивилизация, опустошена от нахлуващите сили и в крайна сметка изгубена.

Земята на инките била нападната от испанските конкистадори, златото на инките и техните природни ресурси били заграбени, а на тяхно място нашествениците оставили едра шарка, която бързо се разпространила и в крайна сметка допринесла за падането на империята на инките през 1592 г.