Хората, които са се преместили от южен Китай са култивирали големи промени в древната Югоизточна Азия, това показва нов анализ на древната човешка ДНК.
Китайските фермери, отглеждащи ориз и просо са се разпространили на юг в регион простиращ се на юг от Виетнам до Мианмар. Там, те се смесват с местните ловци на два етапа, първият около 4000 години, и втори път два века по-късно. Тези премествания на популацията привнасят селското стопанство в региона и стартират разпространението на Австроазиатските езици, които още се говорят в части от Южна и Югоизточна Азия. (според учените от списание Science).
През последните 20 години, натрупването на археологически доказателства показва, че появата на отглеждането на ориз в Югоизточна Азия е започнала в периода между 4500 и 4000 години преди сегашния момент и е потвърдено от откритията на оръдия на труда и керамика показващи връзката с Южен Китай. Австроазиатските езици, които се говорят сега от Виетнам до Индия, съдържат думи за ориз и земеделие, подсказвайки за древните пристигания на говорящите Австроазиатски езици пришълци от Южен Китай. Остават въпросите, обаче, откъде произлизат Австроазиатските езици.
Сега, ДНК от древна Югоизточна Азия предоставя доказателства за разпространението на земеделието чрез южните китайски групи, твърди археолога Чарлз Хайгхам от университета ОТАГО в Дънедин, Нова Зенландия, който не е участвал в изследването. Новите данни потвърждават другите древни ДНК доказателства за променящите културата премествания на населението между различни части от Азия стартиращи около 5000 години преди сегашния момент. „ДНК доказателствата показват, че праисторическите хора са били далеч по-мобилни и изследващи отколкото се предполагаше досега“ казва Хайгнам.
Екипът на Липсън е получил ДНК от 18 човешки скелета открити в пет места в Югоизточна Азия датиращи между 4100 и 1700 години преди сегашния момент. Тези места се намират във Виетнам, Мианмар, Тайланд и Камбоджа.
ДНК се съхранява лошо в такива топли и влажни региони. Групата ръководена от съавтора на изследването Рон Пинхази, археолог в университета във Виена, понастоящем е открила че човешката ДНК оцелява най-добре в костите на черепа ограждащи структурите на вътрешното ухо, където има особено плътна тъкан. В ново изследване ДНК се извлича от тази кост от всеки един от древните скелети. Грубо 4000 годишните фермери показват близка генетична връзка с настоящите говорещи Австроазиатски езици, особено в Южен Китай, твърди групата на Липсън. Около 25 до 30 процента от прадедите на фермерите от Ман Бак идват от ловците, оценяват учените, вероятно в резултат от смешение със земеделците преди миграцията. Много популации днес, които говорят Австроазиатски езици също показват подобни генетични подписи. Генетичните знаци на допълнителната наследственост от ловците, вероятно са получени в Югоизточна Азия и се проявяват в два от осем фермери от Ман Бак.
При приблизително 2000 годишните площадки във Виетнам и Мианмар, фермерите са наследили генетичен строеж, който се различава по някои показатели от ранното население на Ман Бак, но все още прилича на ДНК от настоящите жители на южен Китай. Втората миграция на китайците от юга към Югоизточна Азия вероятно е довела до тези откъсвания на ДНК, казват изследователите.
Изследването на древната ДНК в Азия е в своя ранен етап. По нататъшно изследване вероятно ще разкрие повече за движението на човешкото преселение и генетичните размени между различни групи в Азия.
По материали от http://www.sciencenews.org/
Автор: Мария Барова
