На 30 юни 1798 г. армията на Наполеон Бонапарт пристига в Египет. Египетската кампания на Наполеон Бонапарт се превръща в една от най-поразителните и противоречиви кампании от края на 18 век.
Наполеон Бонапарт отива в Египет не само като военен лидер, но и като амбициозен политик, който се стреми да нанесе удар по британските интереси по пътя към Индия, да укрепи позициите на Франция на Изток и да спечели политическа слава.
Египетската кампания на Наполеон: Защо Франция избра Египет
В края на 1790-те години Франция търсела начин да нанесе удар по Великобритания там, където тя била уязвима. Директното нахлуване на Британските острови било твърде рисковано, затова Наполеон избрал различен план: да завземе Египет, който бил стратегически важен за търговските пътища, и да нанесе удар върху британското влияние в източното Средиземноморие. За Бонапарт това било и въпрос от лична важност: той искал не просто да се бие, а да влезе в историята като човек, който можел да промени картата на света.
По това време Египет формално е под властта на Османската империя, но всъщност води независима политика. Османската империя, по дипломатически канали, дава да се разбере на Френската република, че ще бъде снизходителна към френските действия срещу Египет. Това създава илюзията за бърза победа за французите.
Генетици разказаха какви болести са покосили войските на Наполеон през 1812 г.
Наполеон се надявал, че добре организирана армия ще може бързо да превземе ключови градове, да установи контрол над долината на Нил и по този начин да отслаби британското присъствие в региона. В плана е имало и политическо изчисление: Франция е трябвало да се яви не като нашественик, а като новия „носител на реда“ и науката.
Друга особеност на кампанията е, че Наполеон довежда в Египет не само войници, но и учени. Това е безпрецедентна стъпка за военна експедиция от такъв мащаб. Експедицията включва инженери, математици, географи, художници и изследователи, които е трябвало да изучат природата, антиките и културата на страната. Именно тази част от експедицията по-късно превръща египетската кампания на Наполеон в едно от най-важните събития в историята на археологията и европейския ориентализъм.
Началото на кампанията и превземането на Малта
Френският флот отплава за Средиземно море през май 1798 г., а един от първите епизоди на кампанията е превземането на Малта. Островът, принадлежащ на Малтийския орден, е превзет почти без съпротива. За Наполеон това е едновременно тактически успех и символичен жест: той получава удобна база, попълва провизиите и демонстрира, че френската кампания се движи по план.
Превземането на Малта показа колко бързо Наполеон може да действа едновременно по суша и по море. Той не губи време, превръщайки всяка спирка в елемент на стратегическо напредък. Именно тук обаче се проявява основната слабост на цялата кампания: французите са далеч от дома, комуникациите им стават все по-уязвими, а успехите не гарантират сигурност в дългосрочен план.
Същевременно Малта е била своеобразна прелюдия към египетската авантюра. Тя е показала, че Наполеон е способен да нанася удари по ключови точки със светкавична скорост по пътя към главната цел. Но същата тази скорост по-късно се е превърнала в проблем: колкото по-напред на изток са напредвали французите, толкова повече са зависели от провизиите, флота и стабилността на тила, а именно тези елементи от кампанията са се оказали най-крехки.
Битката при пирамидите и кампанията в Кайро
Един от най-известните епизоди от кампанията е битката при пирамидите на 21 юли 1798 г. Именно тук френските войски се сблъскват с мамлюкската кавалерия, която има страхотна репутация, но отстъпва на французите по организация, дисциплина и мощ. Наполеон използва класическите карета - пехотни квадрати, които ефективно ограничават кавалерийските атаки.
Защо непобедимият Наполеон се проваля в Египет?
Тази победа се превръща в оглушителен успех и отваря пътя към Кайро за французите.
Нощ в пирамидата: Още една легенда за египетската кампания
Една от най-известните легенди за египетската кампания на Наполеон е историята за френския командир, прекарал нощта сам в Царската зала на Великата пирамида на Хеопс. Според легендата Бонапарт влязъл в самото сърце на пирамидата, въоръжен само със свещ, а на следващата сутрин излязъл оттам смъртноблед и дълбоко шокиран. След това той уж категорично отказал да разкаже какво се е случило вътре и на смъртния си одър, двадесет и три години по-късно, се съгласил да говори, но в последния момент само казал: „Защо? Така или иначе нямаше да ми повярвате.“
Именно този драматичен разказ прави историята толкова популярна. Тя съчетава мистерията на Великата пирамида с образа на Наполеон като човек, който е искал да остави своя отпечатък в историята и не се е страхувал от предизвикателства. С течение на времето легендата обрасла с множество мистични подробности: някои автори твърдят, че командирът е виждал собственото си бъдеще, други говорят за свръхестествени видения или за неразбираема сила, скрита вътре в пирамидата.
Няма обаче надеждни исторически доказателства, че тази нощ някога се е случила. Напротив, съвременните историци смятат историята за измислица, възникнала след смъртта на Наполеон. Най-важният аргумент са показанията на личния му секретар Луи-Антоан Фовъл дьо Буриен, който придружавал Бонапарт по време на египетската кампания. В мемоарите си той изрично заявява, че Наполеон никога не е влизал в гробницата на Великата пирамида.
Легендата не се потвърждава от свидетелствата на хора, които са били с Наполеон през последните седмици от живота му на остров Света Елена. Предсмъртната му агония е продължила около четиридесет дни и този период е доста добре документиран. Запазени са записите на лакеите Луи-Жозеф Маршан и Луи Етиен Сен-Дьони, генералите Анри Бертран и Шарл дьо Монтолон, както и на личния лекар Франческо Антомарки.
В никой от тях не се споменава предполагаемото признание на Наполеон за мистериозната нощ в пирамидата. Нещо повече, дори последните му думи са били предадени по различен начин от различни очевидци: сред тях се споменават „Франция... синът ми... армията“, „Начело на армията“ или името на Жозефина, но не и мистичните думи за пирамидата.
Битката при Нил и катастрофата на френския флот
Ако битката при пирамидите е била триумф за Наполеон, то морската битка при Нил, която се е състояла в началото на август 1798 г. близо до Абукир, е била стратегическо бедствие за него. Британският адмирал Хорацио Нелсън успява да победи френския флот и на практика да откъсне армията на Наполеон в Египет от Франция. Това събитие много бързо променя характера на цялата кампания.
Британският адмирал Хорацио Нелсън успява да победи френския флот и ефективно да откъсне армията на Наполеон в Египет от Франция.
Загубата на флота означава нещо повече от просто проблем със снабдяването. Тя оставя френската армия изолирана в чужда земя, далеч от основните сили на Републиката. Кампанията в Египет вече не е била бърза офанзива, а борба за оцеляване, където всяка победа е имала ограничена стойност, а всяко поражение е можело да се окаже решаващо.
Това поражение нанася тежък удар и върху репутацията на френската експедиция. Европа вижда, че дори талантлив командир не може напълно да компенсира военноморското превъзходство на Великобритания. За Британската империя победата на Нил е доказателство за нейната мощ в морето, а за Наполеон - суров урок за границите на сухопътната слава.
Кампания в Сирия и обсада на Акра
През 1799 г. Наполеон се опитва да промени ситуацията с решителна офанзива на север. Френската армия се насочва към Сирия, където се надява да разшири полето си на маневриране, да предвиди османската реакция и да създаде ново стратегическо предимство. Кампанията обаче се оказва изключително трудна: пътят е изморителен, условията трудни, а опозицията по-сериозна, отколкото може би изглежда в началото. Французите не успяват да превземат Акра.
Кампанията в Сирия често се разглежда като незначителен епизод, но всъщност е много важна за разбирането на цялата египетска кампания. Именно там става ясно, че френската армия действа на границата на възможностите си. Сирийският провал показва, че египетската кампания на Наполеон не е разполагала с маржа на безопасност, на който той е можел да разчита.
Научни открития в долината на Нил
Отделен и изключително важен аспект на кампанията е работата на учените, които Наполеон води със себе си. Те изучават паметниците на Древен Египет, документират архитектурата, описват местната флора и фауна и събират материали за по-нататъшни публикации. Именно този интелектуален компонент прави експедицията уникална: военната кампания едновременно се превръща в научна мисия.
Най-известният резултат от тези изследвания е откритието, което по-късно помага на науката да разшифрова древноегипетската писменост. По време на кампанията е намерен Розетският камък и въпреки че това откритие не е направено от самите войници на Наполеон в боен смисъл, то е пряк резултат от френското присъствие в Египет. Камъкът предоставя ключа към разбирането на йероглифите и ефективно открива нова ера в египтологията.
Също толкова важно е, че египетската експедиция създава нова мода за всичко египетско в Европа. След кампанията Египет става обект не само на политически сметки, но и на културно очарование. Именно по това време интересът към древните руини, ориенталската екзотика и древните цивилизации нараства. Така кампанията на Наполеон има дълъг и дълбок културен ефект.
През август 1799 г. Наполеон напуска Египет и се завръща във Франция. Формално експедицията все още продължава, но заминаването му бележи политическия край на водещата роля, която е играл в нея. Той оставя армията в трудно положение и скоро използва авторитета си, спечелен отчасти от египетската кампания, за да извърши политически преврат във Франция.
От военна гледна точка кампанията не успява да постигне стратегическата си цел: Великобритания не е отслабена, Египет не е силен френски бастион, а морско поражение проваля първоначалния план. Но от политическа и културна гледна точка последствията са огромни. Именно тази експедиция прави Наполеон фигура не само във френската, но и в световната история.
Археолози: Мистерията с експлодиралия кораб от войните на Наполеон ще остане завинаги неразгадана
