Легендарната река Ефрат, спомената в Библията като една от водните артерии на Едемската градина, се е образувала в резултат на мащабни тектонични промени и катастрофални меганаводнения. Учени разкриха как се е образувала тя.
Образуването на река Ефрат
Река Ефрат, дълга 3058 километра, е известна в Битието като една от четирите свещени реки , течащи през Едемската градина на Адам и Ева, и като люлка на най-ранните империи на човечеството, но точният ѝ геоложки произход остава загадка за експертите в продължение на десетилетия. „Дейли Стар“ пише за това как международна група изследователи успя да реконструира тайното минало на този воден път.
Учени разгадаха една от най-големите мистерии на Гранд Каньон и река Колорадо
За да разкрият тайната, скрита в продължение на милиони години под слоеве от древна тиня, учените са използвали комплекс от съвременни технологии: сеизмично изображение и сателитно проследяване; геоложко картографиране на територията и анализ на дълбоководни седименти, извадени от дъното на Средиземно море.
Анализът показва, че две напълно независими мегареки, Палео-Карасу и Палео-Мурат, някога са текли през територията на днешна Турция и Сирия. Палео-Мурат се е образувала преди повече от 16,5 милиона години, а Палео-Карасу - между 8,6 и 5,9 милиона години. Изследването, публикувано в Nature Geoscience, напълно опровергава старите теории, че Ефрат първоначално е бил единен поток, който се е вливал в Средиземно море, турски езера или се е губил на Арабския полуостров.
Преди около 5,3 милиона години на планетата се случило катастрофално събитие: проходът между Атлантическия океан и Средиземно море близо до днешния Гибралтар блокирал, като по този начин ефективно пресушил Средиземно море. Нивото на водата спаднало с повече от миля, което накарало реки по целия свят да се втурнат дълбоко в земята, а изместващите се тектонични плочи наклонили ландшафта и довели до преливане на планинските езера.
Тези гигантски меганаводнения оставиха след себе си огромни белези от скални отломки, известни в геологията като: находищата Хандере и Нахр Менаше в региона, дрейфният конус Еосахаби край бреговете на Либия, който се е образувал в резултат на подобно явление.
Милиони години тектоника на плочите в крайна сметка поставиха Палео-Мурат и Палео-Карасу на път на сблъсък. Когато най-накрая се сляха преди около 1,6 милиона години, променяйки посоката си, се роди съвременният Ефрат. Именно тази река по-късно създаде Плодородния полумесец, оазис в горещата пустиня, дал началото на първите свръхсили на човечеството, като шумерите и асирийците, преди 6000 години.
Междувременно климатолози бият тревога за текущото състояние на реката. Изследователски екип проучи речните басейни на Тигър и Ефрат, включително части от Турция, Сирия, Ирак и Иран, и установи, че между 2003 и 2009 г. са загубени 144 милиона кубически километра сладководна вода. Този обем е приблизително еквивалентен на обема на Мъртво море.
Ситуацията не се е подобрила към днешна дата. Доклад на Министерството на водните ресурси на Ирак установи, че реката може да пресъхне до 2040 г. поради комбинация от климатичната криза и лошото управление на водите.
Изданието отбелязва, че макар това със сигурност „не е добре“, предвид зависимостта на жителите на региона от реката, в днешния свят е далеч от апокалиптично. Но по времето, когато е била написана Книгата Откровение, пресъхването на реката със сигурност би било възприето по този начин.
В продължение на хилядолетия реките Ерфат и Тигър са осигурявали благоприятни условия за съществуването на земеделски общности и големи градове в Месопотамия, люлката на едни от най-древните цивилизации в света.
Реката от библейските пророчества за Армагедон е започнала да пресъхва: Какво означава това?
