Открит е центърът на любовта в мозъка. Как работи той?

Романтичните отношения са важен аспект от живота. По-ранни изследвания показват, че интересът към привлекателни хора активира определени области на мозъка, включително прилежащото ядро. Изследователи от университета в Киото са изучили ролята на прилежащото ядро при формирането на емоционална привързаност. Те са изложили подробностите в статия в списанието Psychological Science.

Прилежащото ядро е група неврони, която играе важна роля в системата за възнаграждение на мозъка, формирането на зависимости, удоволствието, смеха, страха, агресията. Получавайки информация от префронталната кора, амигдалата и хипокампуса, прилежащото ядро анализира емоционални и сензорни данни и формира реакция на дразнителите.

„Още от детството се интересувам от загадката на близките междуличностни отношения: защо и как хората изграждат дългосрочни отношения с любимия човек? - казва Рюхей Уеда, един от авторите на изследването. – В аспирантурата се запознах с методите за невровизуализация, които могат да ни кажат какво се случва в нашия мозък. Разбрах, че предоставянето на емпирични доказателства по тези въпроси ще бъде трудна, но вълнуваща работа за мен.”

В изследването участвали 46 хетеросексуални мъже на възраст от 20 до 29 години, които имат постоянни романтични връзки. Учените използвали функционална магнитно-резонансна томография за регистриране на мозъчната им активност, докато те изпълнявали серия от мисловни задачи. При верен отговор на някои участници се показвала снимката на радостната им партньорка, а на други – непозната жена, също с доброжелателно изражение на лицето.

Мъжете надценяват, а жените подценяват своя IQ

В първата група изследователите открили уникална активност в прилежащото ядро, която се появявала в очакване на "одобряващата" снимка на любимата. Резултатът не зависел от привлекателността на жената.

„Интимните романтични връзки играят важна роля в живота на повечето хора – отбелязва Уеда. – Нашето изследване предоставя емпирични данни, разкриващи невронните механизми, които лежат в основата на поддържането на връзката: центърът за удоволствие и зависимост в мозъка, прилежащото ядро, кодира партньора по специфичен начин, различен от непознатите хора. Смятаме, че уникалните невронни представи за партньора може да са свързани с установените романтични отношения."

В бъдещи изследвания по този въпрос учените предлагат да се наблюдават реакциите на прилежащото ядро по време на формирането на привързаност и да се разбере как работата му се променя с течение на времето.

Прилежащото ядро (nucleus accumbens). Изображение: John Henkel, Leevanjackson / CC BY-SA 4.0

„Избирателно предпочитание към конкретен човек може да се наблюдава още при първите срещи, което може да ни насърчи да започнем връзка – обяснява Уеда. – Все още малко се знае за точните невронни механизми, които са в основата на този процес. Освен това многобройни психологически изследвания показват, че качеството на взаимоотношенията, като преданост или удовлетвореност от тях, се променя динамично с времето, което трябва да се отразява в работата на мозъка.“

Освен мозъчната активност, други признаци също могат да говорят за влюбеност. По-рано експерти от Нидерландия установиха, че зараждащата се симпатия се влияе от синхронизирането на сърдечния ритъм и изпотяването на дланите.

Изследователите поканили 142 свободни хетеросексуални мъже и жени на възраст от 18 до 38 години на четириминутни срещи на сляпо в специални кабини. Участниците били разделени един от друг от бариера, която се спускала за няколко секунди, позволявайки им да създадат първо впечатление. Освен това участниците получавали специални очила, които проследявали движенията на очите, монитори за сърдечния ритъм и устройства за контрол на изпотяването на дланите. По време на общуването доброволците трябвало да оценят привлекателността на събеседника няколко пъти по скала от 0 до 9.

Влюбване или любов - каква е разликата според психолозите

Двойките, чиито взаимно се смятали за привлекателни и биха искали да се видят отново, имали синхронизиране на определени показатели. Пулсът им започвал да се ускорява и забавя по едно и също време, едновременно се увеличавало и намалявало и изпотяването на дланите, измерено чрез електрическото съпротивление на кожата.

Механизмът, лежащ в основата на физиологичния синхрон, все още е неясен, отбелязват изследователите. Но може би, когато хората харесват някого, те несъзнателно обръщат внимание на микроизразите, като разширени зеници или зачервяване, и тялото реагира, като повтаря тези особености.