Actualno.com разговаря с д-р Симона Кордева, специализант в Отделението по кожни и венерически болести към Медицински институт-МВР и част от екипа на МЦ "Бета Клиник". Още от студентските си години, д-р Кордева проявява интерес към кожните болести, а от 2022 г. активно участва в научна дейност съвместно с колеги и от Българското дружество по дерматологична хирургия (БДДХ). Към момента д-р Кордева има 113 публикувани научни статии на различна дерматологична тематика, 53 от които индексирани в PubMed.
Професионалните интереси на д-р Кордева са съсредоточени върху дерматохирургията, дерматоонкологията и автоимунните заболявания. От 2026 г. тя е избрана за съпредседател на БДДХ.
Д-р Кордева работи активно в областта на патогенезата на рака на кожата, както и за развитието на дерматохирургията в България. В тази връзка през май 2026 г., на симпозиума на Европейската академия по дерматология и венереология (European Academy of Dermatology and Venereology/EADV), проведен в Атина, са приети 36 научни постера, голяма част от които са посветени на дерматохирургични методи за лечение на рака на кожата. 17 от тях разглеждат съвременни аспекти на патогенезата на рака на кожата, свързани с приема на лекарства - тема, по която български учени работят от около десетилетие.
По този повод, въз основа на тази българска научна дейност, бихме искали да внесем повече яснота по темата и да получим отговори на някои въпроси, които възникват:
СНИМКА: Александър Сандев
Д-р Кордева, могат ли храните и лекарствата да предизвикат рак на кожата?
Да. Според проучванията на нашия екип определени храни и лекарства могат да допринесат за развитието на рак на кожата чрез механизъм, известен като "фотонитрозоканцерогенеза".
Храненето до голяма степен "определя" тежестта на индуцираната (предизвиканата) от лекарства фотонитрозогенеза. Приемът на храна може да повлияе върху риска от рак на кожата по два начина:
- чрез директни източници на нитрозамини - например сурово-сушени месни продукти, преработена риба и определени алкохолни напитки, като бира и уиски, които съдържат вече образувани нитрозамини, например NDMA(N-Nitrosodimethylamine) и NDEA (N-Nitrosodiethylamine), навлизащи директно в организма
- чрез богати на нитрати и нитрити храни (зеленчуци като броколи, зеле, спанак, маруля и моркови, които са естествени източници на нитрати/нитрити)
Когато пациент приема лекарство, съдържащо вторична или третична аминогрупа в химичната си структура, едновременно с консумацията на нитрити или нитрати и в условията на киселата среда на стомаха, лекарството и храната могат да взаимодействат, което води до образуване/формирането на нитрозамини в стомаха.
Как храните биха могли да са опасни за кожата и в частност по отношение на рака на кожата?
Храните биха могли да бъдат рискови, когато биват разглеждани в контекста на едновременният им прием с медикаменти, съдържащи вторични или тертични амино функционални групи в химичната им структура. Значение имат продължителността на приема на даден медикамент, консумацията на дадена храна, концентрацията на съответния канцероген и неговата резорбция (усвояване). Тези фактори допълнително зависят и от фармакокинетиката и фармакодинамиката на съответния медикамент. Това са нови тенденции и нови хоризонти в медицината, които ни карат да преосмислим редица съществуващи концепции.
Има ли лекарства, които могат да предизвикват рак на кожата? Какви са най-новите тенденции в европейската медицина и дерматология през 2026г. по този повод? Има ли български принос?
Да, разбира се. Всички лекарства, които съдържат вторични и третични амини, са потенциално рискови по отношение на образуване на нитрозамини. Тези нитрозамини могат да бъдат образувани както в организма - при кисели условия, например в стомаха, така и извън организма в рамките на производствения процес.
И по двата механизма образуваните съединения могат да бъдат резорбирани и да достигнат в кожата. Под въздействието на слънчевата светлина или независимо от нея те могат да индуцират (предизвикат) мутации, които впоследствие да допринесат за развитието на рак на кожата.
Различните лекарства могат да образуват различни нитрозосъединения, което би могло да бъде свързано с различни типове мутации, наблюдавани при рака. По принцип лекарствата притежават определена бионаличност в кожата. Съставките, които подлежат да нитрозация, могат под нитрозирана форма да достигнат до кожата и да повлияят върху кератиноцитите и меланоцитите.
Тези съединения могат да предизвикат директни мутации, както и мутации при наличие или отсъствие на въздействие от слънчева светлина.
Именно по тази тема през 2026г. за първи път представихме научни разработки от БДДХ, в което сме активни по темата от години. Бяха представени 36 постера, 17 от които са свързани с фотокарциногенезата. Това е именно българският принос. За първи път тази тема беше представена и тематизирана на европейски конгрес по дерматология.
Кои лекарствени групи могат да се окажат рискови за пациентите по отношение на рака на кожата и защо?
Потенциално рискови са лекарствата, съдържащи вторични и третични аминогрупи в химичната си структура. Сред тях са АСЕ инхибитори, бета-блокери, калциеви антагонисти, пероралните антидиабетни средства като метформин и ситаглиптин, и други. Тези лекарства могат да образуват нитрозамини в организма или извън него. Това е процес на формиране, а не на контаминиране (замърсяване).
Отделно съществува и процес на контаминиране. В момента обаче не се прави достатъчно ясна разлика между формиране и контаминиране, въпреки че контаминирането също представлява проблем.
Например лекарства като Метформин, които съдържат определени вторични амини, могат да бъдат свързани с образуването на нитрозирани производни, но едновременно с това лекарственият продукт може да съдържа и готов канцероген като NDMA. Поради това не винаги е ясно кой от двата механизма е водещ в конкретния случай.
На практика може да се наблюдава лекарствен продукт, който е склонен да образува нитрозамини в организма или извън него, но допълнително може и да бъде контаминиран с канцерогени.
Ежедневно се сблъскваме с пациенти, чиито анамнестични данни ни насочват към клинико-патологични корелации, довели до нашите наблюдения. При пациенти, приемащи Метформин, сме наблюдавали случаи с по 10-15 тумора. Тези наблюдения са приети на международни форуми и са публикувани.Поради това значителен брой лекарствени продукти могат да бъдат свързани с фотокарциногенност и да представляват потенциален риск, тъй като могат да образуват фотокарциногени, които да достигнат до кожата и притежават бионаличност там.
Наблюдаваме връзка между количеството на приеманите медикаменти, тоест полифармацията, и потенцирането на определени ракови форми. Един от обединяващите фактори е количествената зависимост. Колкото повече са канцерогените или лекарствените експозиции, толкова повече могат да бъдат и туморите.
Лекарствените групи са многобройни. В тази връзка списъкът на FDA (U.S. Food and Drug Administration) с препоръчителни граници за допустим прием на свързани с лекарственото вещество примеси от типа нитрозамини (NDSRI) показва кои медикаменти могат да образуват нитрозосъединения и нитрозирани форми с карциногенна потентност.
Какъв е механизмът на образуване на проблемни карциногенни съставки и последващото развитие на рак?
Нововъзникващи концепции като екзогенна и ендогенна нитрозация, осигурена от лекарствени и хранителни източници, изглеждат като правдоподобно обяснение за последващото развитие на кожен рак, но и не само.
Потенциално могат да се разграничат два механизма: прехепатален и постхепатален.
Първият възниква преди активирането и метаболизма в черния дроб, като включва последващо отлагане в кожата, фотодекомпозиция (фоторазграждане) след UV излагане, освобождаване на азотен оксид (NO), взаимодействие с реактивни кислородни видове (ROS) и причиняват силно токсични пероксинитрити, които причиняват мутации и директно увреждат ДНК.
Вторият възниква след чернодробна активация чрез алфа-хидроксилиране (от ензимите на цитохром Р450) и генериране на проканцерогенни медиатори (диазониеви йони например).
Тези два съвременни пътя са предложени като потенциални механизми в патогенезата на рака и по-специално на рака на кожата. Те могат да бъдат в основата на връзката между някои лекарства и подобни злокачествени заболявания, както и на повишената чувствителност на някои пациенти към развитието на кожен, но и на други видове рак.
Трябва ли пациентите да спират лекарства си? Как трябва да се подходи?
Разбира се, че не. Самите лекарства имат своята функция и предназначение при лечението на множество заболявания.
Целта на екипа на БДДХ е да повиши информираността относно факта, че приемът на определени лекарства би могъл да бъде свързан с образуването на рак на кожата, но и не само.
Ракът, и по-специално ракът на кожата, с който ежедневно се сблъскваме в практиката си, се разглежда като хронично състояние, с което ние като екип се борим ежедневно. В нашата практика разработваме програми за индивидуално менажиране на пациенти, развили рак на кожата:
