Историята на Земята обхваща повече от 4,5 милиарда години и през това време нашата планета се е сблъскала с невероятен брой трансформации и заплахи. Днес обаче, според учените, Земята вероятно е изправена пред проблем, който не може да бъде решен - замърсяването с микропластмаси, пише Science Alert.
Изследователите са установили, че микропластмасите вече са проникнали в почвата, водата и въздуха, както и в най-изолираните среди на планетата.
Проблемът, пред който е изправена Земята
Според изследванията малки синтетични фрагменти се намират в древни скали, човешки кости и почти всеки животински вид. А сега учените са ги открили в една от най-отдалечените, негостоприемни и неизследвани части на нашата планета.
Луната се отдалечава от Земята: Денонощието вече няма да трае 24 часа
Ново проучване на екип от Корейския изследователски институт по биотехнологии откри микропластмаси в охлюви и миди, които живеят около дълбоководни хидротермални извори. Тези извори се намират на дълбочина от около 2000 метра, което означава, че токсичните синтетични частици са достигнали до най-изолираните кътчета на планетата.
Новият анализ откри миниатюрни фрагменти в 92% от всички животни, изследвани в басейна на Северен Фиджи в югозападната част на Тихия океан и в Централния индийски хребет в Индийския океан. Според морския биолог Се-Джу Ким, данните показват, че замърсяването с пластмаса се е разпространило дори в екосистемите на дълбоководните хидротермални отвори, някога смятани за едни от най-изолираните места на планетата.
Тези дълбоки и тъмни места са известни с някои удивителни характеристики: например, животът тук се поддържа от струи химически богата, свръхгореща морска вода, издигаща се от дълбините.
Новите данни показват, че видовете, живеещи в хидротермални извори, се хранят с микропластмаси, които са се утаили в дълбините. Средно във всяко животно са открити 3,42 парчета пластмаса, като най-разпространеният вид е широко използваният полистирол.
Учени разкриха какво се е случило със Земята, Луната и Марс преди 800 млн. години
Екипът също така откри някои модели: например при охлюви, хранещи се по морското дъно, пластмасата се е натрупала в храносмилателните органи; при мидите, които се хранят чрез филтриране, фрагментите са разпределени равномерно.
Учените анализирали морски животни от две различни места и проучили разликите между тях. Охлювите и мидите в Индийския океан имали значително по-високи концентрации на микропластмаси в телата си, отколкото тези, живеещи в югозападната част на Тихия океан.
Авторите отбелязват, че причините за този резултат все още са неизвестни и ще са необходими още изследвания, за да се определят причините. Учените обаче подозират, че регионалните различия в антропогенната дейност и замърсяването, естеството на океанската циркулация и речните мрежи играят роля.
Учените признават, че резултатите изглеждат много тревожни, но те също така дават представа за мащаба на нарастващия проблем с микропластмасите на Земята.
Наскоро учените дадоха отговор на още един въпрос, който вълнува човечеството - има ли вероятност Земята да бъде погъмната от свръхмасивна черна дупка. Черната дупка, противно на общоприетото схващане, се проявява гравитационно само в малки граници и засяга само много малка област около себе си, отбеляза ръководителят на лабораторията по експериментална астрофизика в Института за космически изследвания на Руската академия на науките Сергей Сазонов.
Той сподели пред ТАСС, че Земята не е застрашена от унищожение от свръхмасивната черна дупка в ядрото на нашата галактика, тъй като тя привлича материя от малка област около себе си.
„Например, свръхмасивната черна дупка в ядрото на нашата галактика привлича материя само в радиус от около една светлинна година. В космически термини това изобщо не е далеч, тъй като нашата галактика е с диаметър десетки хиляди светлинни години. Следователно, ние изобщо не усещаме тази черна дупка, въпреки че сме на 25 000 светлинни години разстояние. И няма нужда да се притесняваме, че ще бъдем засмукани в нея“, казва Сазонов.
Според него, черната дупка, противно на общоприетото схващане, проявява гравитационни ефекти само в ограничен диапазон, влияейки само на много малка област около нея. Ако обаче поток от газ се насочи към черната дупка, той ще я улови, образувайки акреционен диск, и тогава можем да я видим като източник на мощна радиация.
Учени откриха на колко години Земята се сблъсква с гигантски катастрофи
