Русия е използвала флота си от санкционирани „сенчести“ петролни танкери, за да изстрелва дронове за наблюдение над чувствителни ядрени съоръжения в континентална Европа и Великобритания, установява доклад на Международния институт за стратегически изследвания (IISS). Тези кораби се използват от Москва за заобикаляне на западните санкции с прехвърляне на петрол от един на друг, с плаване под чужд флаг и с изключване на транспондерите. Те са толкова стари и неподдържани, че сами по себе си представляват заплаха за околната среда.
Русия е шпионирала 15 месеца в 13 европейски страни
Явно заплашват и цялостната сигурност на континента ни, тъй като руската кампания за морско шпиониране е продължила 15 месеца и е обхванала 13 европейски държави. С нея систематично са се проучвали пропуските в противовъздушната отбрана на НАТО в периода от август 2024 г. до февруари 2026 г., пише в доклада.
Разследващите операции са били насочени към военни бази, летища и критична гражданска инфраструктура.
Шпионаж на стратегически въздушни и военноморски бази с ядрени оръжия
Анализът на IISS съпоставя конкретни прониквания на дронове с точните местоположения на корабите от руския „сенчеста флот".
Сред основните цели е базата RAF Lakenheath в Съфолк (графство в Източна Англия) – американска въздушна база, подготвяща се за съхранение на ядрени боеприпаси, която през ноември 2024 г. претърпя серия от прониквания на дронове, продължила цяла седмица.
Още: Великобритания продава 100 000 тона конфискуван руски петрол и дава парите на Украйна
Още три американски съоръжения в Англия са били шпионирани от руснаците.
Стратегическата ядрена инфраструктура в континентална Европа също е била обект на подобно наблюдение. Безпилотни летателни апарати са набелязали строго охраняваната френска база за подводници „Ил Лонг“ в Бретан, дом на по-голямата част от френското ядрено сдържане.
Мишени на наблюдение са били също въздушни бази с ядрени възможности, разположени в Белгия и Нидерландия, гласи докладът.

Снимка: руско военно министерство, Telegram
Механизмът на морското шпионство
Масовото експулсиране на руски разузнавачи от европейските столици след инвазията в Украйна през 2022 г. сериозно отслаби традиционния апарат за шпионаж на Москва на континента. Разбира се, имаше и случаи като този с българските шпиони в полза на Русия във Великобритания, които обаче бяха разкрити. В отговор Кремъл се е приспособил като е превърнал санкционирани търговски морски кораби в тайни платформи за изстрелване на дронове.
Анализаторите зад доклада са идентифицирали санкционирания руски танкер Hav Dolphin като основен актив в кампанията. Корабът беше акостирал близо до Хъл по време на набезите срещу въздушната база в Съфолк, а по-късно е бил засечен близо до Портсмут - по време на пробива в сигурността на френската военноморска база през декември 2025 г.
Още: Забавен отговор защо руският "Адмирал Григорович" стреля по британска яхта
Подозира се, че Hav Dolphin служи като мобилен носител за сложни военни безпилотни летателни апарати с голям обсег на действие, например „Орлан-10“. Тези компактни, многофункционални платформи притежават оперативен обхват, надхвърлящ 480 км, което позволява на корабите да провеждат операции, докато остават в международни води или по търговски морски пътища.
Българският кораб
Докладът на IISS подробно описва допълнителни координирани морски операции, включително инцидент, при който дронове са били изстреляни директно от руски разузнавателен кораб към френски самолетоносач.
Още: Лодчица с пенсионери - това накара руски военен кораб да стреля в Ламанша (СНИМКА)
Географското разпределение и времето на наблюденията сочат по-скоро високо организирана държавна програма, отколкото изолирани случаи.
Отделен инцидент има в Ирландско море на 2 декември 2025 г., съвпадащ с дипломатическото посещение на украинския президент Володимир Зеленски в Дъблин. Четири големи безпилотни летателни апарата с военни характеристики са летели в продължение на два часа над ирландския военен кораб LÉ William Butler Yeats, преди да отлетят към брега: Опит за убийството на Зеленски? Дронове опитали да пресрещнат самолета му при заминаване от Ирландия.
По време на инцидента в Дъблин българският кораб „Вежен“, плаващ под малтийски флаг, който по-рано беше задържан от шведските власти заради нанесени щети на подводни оптични кабели в Балтийско море, се е намирал на разстояние от 37 мили, или на около 60 км. Сателитни снимки потвърждават наличието на втори, неидентифициран кораб, който се е движел в близост с изключен транспондер, за да избегне наблюдението, показва докладът, цитиран от британското издание The Telegraph. Разбира се, това не може да служи за никакво доказателство за умишлена дейност на който и да е от плавателните съдове.

Снимка: кораб "Вежен", navbul.com
Припомняме, че "Вежен" - част от флота на Параходство "Български морски флот" (БМФ) - беше задържан през февруари 2025 г. от властите в Швеция по подозрения за прекъсване на подводен кабел между Латвия и Швеция в края на януари същата година. След това започна разследване за "саботаж", но тази възможност беше отхвърлена и екипажът на кораба бе освободен. Шведската прокуратура прекрати делото през октомври. Още тогава се заговори дали "Вежен" е част от руския "сенчест флот" - нещо, което категорично бе отречено от БМФ. От компанията обявиха, че задържането на плавателния съд в Балтийско море е резултат от инцидент с пусната котва поради лошо време, а не от умишлен саботаж или шпионаж: Освободиха кораба "Вежен", шведските власти изключиха версията за саботаж.
Стратегическите уязвимости и реакцията на НАТО
Западните политически лидери и представители на отбраната първоначално омаловажаваха значението на нарушенията на въздушното пространство, като се колебаеха да приписват официално тази дейност на Москва. Експерти по сигурността предупреждават, че това колебание е разкрило критична празнина между отбранителните способности на Запада и политическата воля.
Съюзническото морско командване на НАТО заяви, че Алиансът активно анализира възникващите заплахи, идващи от морето. Длъжностните лица подчертаха, че силите на съюзниците поддържат непрекъснато наблюдение в морското пространство и разполагат с необходимите способности да реагират както на саботаж на инфраструктурата, така и на операции с дронове, изстрелвани от кораби.