Седем необикновени африкански царства от древни времена (СНИМКИ)

1. Малийската империя

Детайл от Каталонския атлас, показващ Западна Сахара. Attributed to Abraham Cresques / Wikimedia Commons / Public Domain

Малийската империя, наричана също Манден Куруфаба, управлява голяма част от Западна Африка от 1235 г., когато конфедерация от царства сваля империята Сосо в региона. В разцвета си през XIV век Малийската империя управлява над 400 града в съвременен Сенегал, Гамбия, Гвинея, Гвинея-Бисау, Кот д'Ивоар, Северна Гана, Южна Мавритания, Мали, Северна Буркина Фасо и Западен Нигер. Само Монголската империя и империята на инките са били по-големи по това време.

„Мисля, че фактът, че толкова голяма и могъща държава е останала извън историческите книги толкова дълго време, е доста срамен“, казва Сирио Канос-Донай, археолог в Испанския национален изследователски съвет (CSIC), пред Live Science.

Такава огромна империя, изглежда, е била управлявана като конфедерация от територии, всяка с различна връзка с империята. Някои били практически независими, но други били управлявани от назначени губернатори, обяснява Канос-Донай.

Малийската империя контролира златото в региона, а нейният владетел Манса Муса е наричан най-богатият човек в света. „Това се дължи на пътуването до Кайро [през 1324 г., по време на поклонението му в Мека], откъдето той донася толкова много злато, че обезценява златото за почти две десетилетия“, казва Канос-Донау.

Но империята запада след XV век, тъй като контролът ѝ върху търговията със злато намалява.

2. Царство Аксум

Макар и малко познато днес, Царство Аксум е едно от най-могъщите в древния свят.

Икономически важният северен Път на коприната и южните търговски пътища на подправките (източните). Морските пътища около Африканския рог и Индийския субконтинент превръщат Аксум във важно търговско пристанище за почти хилядолетие. NASA/Goddard Space Flight Center derivative work / Public Domain

Разположено до Червено море в днешните Северна Етиопия, Еритрея и Йемен, Царство Аксум е било център за слонова кост, злато, подправки и текстил от I век пр.н.е. до IX век и търгува с Римската империя.

Но произходът му може да е много по-древен, датиращ от предаксумския период още през 1600 г. пр.н.е., обяснява Майкъл Хароуър, доцент по археология в университета „Джонс Хопкинс“. Аксумският период може да е бил само промяна на столицата на царството от Йеха на Аксум.

Аксумитите развиват своя собствена система на писане и литература и през четвърти век Аксум става първото царство в Африка, което приема християнството. Защо е станало така, не е сигурно, казва Хароуър, но традиционната история е, че аксумският цар Езана е бил покръстен от говорещ гръцки младеж от Тир на име Фрументий, който претърпял корабокрушение на брега.

След VII век арабските халифати контролират Червено море и Аксумското царство запада, но по-късните царства продължават своята традиция на християнството.

3. Царство Куш

Мероитските пирамиди от царство Куш. iStock

Царство Куш, или Мероитското царство, се е намирало на Нил в регион, наречен Нубия, в днешните Северен Судан и Южен Египет.

Регионът е бил управляван от Египет до около 1070 г. пр.н.е., когато кушитите създават независимо царство. От около 712 до 664 г. пр.н.е. те управляват над бившите си владетели като 25-а династия на Египет, известна още като Нубийската династия, която продължава, докато асирийците не установяват марионетен режим в Египет.

Подобно на много древни египтяни, кушитите почитали Амон като върховен бог и погребвали своите знатни мъртъвци в гробници с пирамиди. Но те имали различен език, етническа принадлежност и култура, включително собствена система на писане.

Кушитското царство се развива от културата Керма, която окупира Нубия от около 2500 г. пр.н.е. След поражението им в Египет столицата на кушитите е Мерое, чиито руини сега могат да се видят на около 200 километра североизточно от Хартум в днешен Судан.

През IV век царството започва да запада на фона на сух климат и в крайна сметка кушитите са изместени от хората от региона Ноба. Най-накрая приключва около 330 г., когато Мерое е разграбен от съседните аксумити.

4. Царство Зимбабве

Руини от Царство Зимбабве Simonchihanga / Wikimedia Commons / CC BY-SA 4.0

Царство Зимбабве е основано от народа Шона от южната част на Централна Африка през около 1200 г. и просъществува до около 1600 г. Дълго време малко се знаело за царството, освен руините на Велико Зимбабве, разположени на около 265 км южно на Хараре, столицата на съвременното Зимбабве.

Масивният изоставен град, изграден от камъни без хоросан, е най-голямата каменна структура в предколониална Южна Африка и е бил дом на до 18 000 души. По-голямата част от него все още не е разкопана, но скорошни изследвания са установили, че строителите на града са преодолели крайния недостиг на вода, като са я съхранявали в ями, наречени „дака“.

ОЩЕ: Мистериозен средновековен град в Африка имал гениална система за оцеляване при суша

„Изворите и дъждовната вода захранвали градско население от управляващи елити, религиозни лидери, занаятчии и търговци“, казва Инокентий Пикирай, професор по археология и ръководител на катедрата по антропология и археология в Университета на Претория в Южна Африка.

Усъвършенстваната система за напояване позволявала отглеждането на култури и Велико Зимбабве търгувало със злато, мед и слонова кост между други части на Африка и Близкия изток.

Историците смятат, че Велико Зимбабве е процъфтявало, докато не е било засенчено през XV век от издигащото се царство Мутапа, на север от Хараре.

5. Царството на гарамантите

Руините на древния град Гарма Franzfoto / Wikimedia Commons / CC BY-SA 3.0

Царството на гарамантите процъфтява в района на Фезан в днешна Югозападна Либия след около 400 г. пр.н.е. Някога историците смятали, че това е второстепенно царство, но десетилетия изследвания разкрили, че се състои от няколко големи града, захранвани от уникална напоителна система, която транспортира вода в подземни тунели от близките древни водоносни хоризонти в пустинния пясъчник, който се е образувал преди милиони години.

Тези тунели – или foggaras, както са били наричани – позволявали на гарамантите да култивират култури и да поддържат своето царсво в сърцето на Сахара, търгувайки предимно със злато, слонова кост и роби от Юга.

Гарамантите също са били мощна военна сила, с добре обучена армия, оборудвана с колесници, коне и камили, които използвали, за да разширят територията си и да защитят търговските си пътища.

В крайна сметка обаче нивото на водата във водоносните хоризонти спаднало прекалено много, за да захрани foggaras, и Царството на гарамантите започнало да запада през втори век пр.н.е. След първи век от н.е. гарамантите са доминирани от селищата на възникващата Римска империя по крайбрежието на Северна Африка, но някои гарамантски градове във Фезан остават заети поне до XI век.

6. Царство Бенин

Бронзова плоча, изобразяваща двама воини с церемониални мечове Jastrow / Wikimedia Commons / Public Domain

Царство Бенин се е намирало в днешна Южна Нигерия от около XII до XIX век. Известно е още като Царство Едо, от името на столицата и етническата група, която го е основала. Това обаче няма нищо общо със съвременната република Бенин, която след преврат от 1975 г. получава името си от близкия крайбрежен регион, известен като Бенински залив.

Царство Бенин е било основен център на обучение и търговия, но през XVII век то също така се превръща в основен източник на роби за колонизацията на Америка. От XV век обаче Бенин е известен със своите „бронзови“ скулптури, които са направени от метални пръстени, наречени манила, внесени от португалците. Скулптурите често изобразяват видни хора в уникален стил и хиляди са откраднати и изнесени по целия свят, след като царството е завладяно от Великобритания през 1897 г.

След това регионът става част от колониална Нигерия и след това – част от независима Нигерия през 1960 г.; Нигерия призовава „Бениновият бронз“ да бъде върнат в страната.

7. Царство Зулу

Сцени от зулуските войни, включително зулуска церемония, бичуване на дезертьор и зулуски воин, предаващ се на английските войници. Гравюра върху дърво. Иконографски колекции Wellcome Collection gallery / CC BY 4.0

Зулуското царство се развива от етническата група Зулу в Южна Африка с възхода на мъж на име Шака в края на XVIII век и все още оцелява днес като част от съвременна Южна Африка.

Според Джеймс Гъмп, почетен професор по история в Университета на Сан Диего и автор на „Прахът се вдигна като дим: Покоряването на Зулу и Сиуксите“, Шака е бил незаконен син на вожд на хората Зулу, които са били заточени да живеят сред могъщия клан Мтетва.

Като военачалник той въвежда късото пробождащо копие и „крилатия“ боен строй и по-късно става владетел на Мтетва. В крайна сметка силата му нараства и до началото на XIX век той води 40 000 воини и доминира над народите в региона, включително зулусите.

Военните разработки на Шака са били успешно използвани от неговите наследници срещу британците в битката при Исандлуана през януари 1879 г. и битката при Рорк Дрифтс ден по-късно, която е изобразена във филма от 1964 г. „Зулу“. До края на тази година обаче Великобритания печели войната и след това Зулу търпи разделение, гражданска война и репресии, обяснява Гъмп. Те също така пострадват изключително много през ХХ век от сегрегацията и апартейда, което води до етническо насилие през 80-те и 90-те години на миналия век.

Но през XXI век Зулу се превръщат в ключова част от съвременна Южна Африка, където съставляват почти една четвърт от населението.

На заглавната снимка: статуетка на богинята Ирхевбу или принцеса Еделейо от Царство Бенин в днешна Нигерия.

Източник: Live Science