След повече от 60 години неуспешни догадки, учените най-накрая успяха да разгадаят мистерията с движението на камъните в Долината на смъртта и да дадат логично обяснение за механизма на този процес.
По време на наблюдения през 2014 г. американски изследователи, използвайки специални GPS тракери, за първи път документираха феномена на независимо движение на тежки камъни на дъното на пресъхнало езеро в Националния парк "Долината на смъртта". Изданието Space Daily пише за резултатите от този уникален експеримент и истинските причини за геоложката мистерия.
Тънък лед вместо урагани
Както експертите са установили, преместването на блоковете изисква много рядка комбинация от метеорологични условия, включително образуването на плитко езеро през зимата с дълбочина до 10 сантиметра и нощни слани. Сутрин, под слънцето, тънката ледена кора се разделя на големи плаващи панели, които под въздействието на лек бриз работят като булдозери и плавно избутват камъните през калта със скорост от няколко метра в минута.
„При тези условия, слой лед, не по-дебел от няколко листа хартия, е способен да избута камък, по-тежък от топка за боулинг, по пустинния под“, обясняват авторите на изследването.
Прочетете също: Най-суровото място на Земята се превърна в безкраен килим от цветя (ВИДЕО)
Десетилетия на фалшиви теории
Изследователите се опитват да обяснят това уникално природно явление, откакто първите официални доклади са публикувани през 1948 г. В продължение на десетилетия експертите погрешно са предполагали, че масивните блокове са били преместени от необичайно силни ветрове или от дебели ледени покривки, действащи като платна.
Благодарение на инсталирането на съвременна метеорологична апаратура, тези стари хипотези са окончателно опровергани. Учените са доказали, че този геоложки процес протича изключително тихо и бавно, поради което случайни наблюдатели никога преди не са могли да го заснемат на живо.
Откриха растение в Долината на смъртта, което може да спаси света
Интересни факти за Долината на смъртта
През 19-ти и 20-ти век в Долината на смъртта са възникнали десетки минни градове, много от които са резултат от златна и сребърна треска. Но от многото възникнали градове, малцина са били предопределени да оцелеят дълго. Всъщност някои от тези градове, като Хлорийд Сити, са просъществували само една година. Днес са останали само останки от тези градове, като например тенекиени сгради и бетонни основи. Други са изчезнали напълно.
Един от най-известните минни градове е Панаминт, основан от престъпници, които изоставили престъпния си живот, след като открили сребро в планините Панаминт. Въпреки че градът е в разцвета си през 1874 г. с население от 2000 души, сребърната треска приключва след малко повече от година. А през 1876 г. градът е опустошен от внезапно наводнение.
Пустинната зона, известна като Рейстрак Плая, е една от най-отличителните забележителности на Долината на смъртта, която е известна с „движещите се скали“. Тези скали варират по размер от 100 грама до стотици килограми.
Долината на смъртта е известна като най-горещото и сухо място в Северна Америка. Тя претендира и за титлата на най-ниската точка на земната повърхност в Северна Америка. Най-ниската точка е в басейна Бадуотър, разположен на 855 метра под морското равнище. Някога древно езеро, басейнът сега покрива солена равнина с площ от над 518 квадратни километра, създавайки странен и сюрреалистичен пейзаж.
Въпреки името си, Долината на смъртта е дом на всякакви видове живот, включително койоти, калифорнийски пътни бегачи, рисове, пуми, гущери, жаби и дори пустинни костенурки. Тя е дом и на множество видове птици и прилепи, както и на няколко ендемични животни, включително гореспоменатата лещанка и няколко вида бръмбари и охлюви.
Въпреки че това пустинно горещо място е пясъчно, дюните съставляват само малка част от Долината на смъртта. Изненадващо, тук могат да се видят и заснежени планини, скалисти каньони и открити поляни. Понякога, когато условията са подходящи, настъпването на пролетта носи зрелищна гледка от диви цветя. Този цъфтеж превръща обикновено сухите хълмове и долини в морета от лилави, златни, розови и бели цветя.
