За първи път учените са успели да опишат механизма, стоящ зад най-мащабните изригвания на планетата, пише The Conversation.
Геолозите са открили немалко останки от древни супервулкани, както и намеци за появата на нови в бъдеще. Засега щастлива звезда пази човечеството – все още не е имало нито едно подобно изригване в историята на цивилизациите, което това е повече от хубаво, тъй като такива катаклизми са свързани с доста неприятни последствия. За това говори Йелоустоун в Уайоминг, изригвал три пъти в последните 2 млн. години (последния път – преди 600 000 г.).
Още: Нови умни стелки могат да откриват ранни признаци на деменция
Още: Нова версия на периодичната таблица може да промени начина, по който се измерва времето
Вулканичните бомби със забавено действие се взривяват веднъж на няколкостотин хиляди години, изхвърляйки във въздуха огромно количество пепел. Преди 2 млн. г. Йелоустоун е изхвърлил над 2000 куб. км материал – това е достатъчно да покрие Лос Анджелис със слой, дебел километър и половина.
Според изчисленията подобен катаклизъм е способен да понижи средносветовната температура с 10ºC за повече от десет години, тоест последствията ще бъдат усетени от цял свят – реколтите ще намалеят, ще настъпи глад. С други думи, изригването на супервулкан е съпоставимо по беда с падането на голям астероид.
Специалистът по физика на минералите Саймън Редфърн от Кеймбриджкия университет обяснява, че механизмът и причините за такива изригвания остават неясни. Вулканите със среден размер живеят по други закони, изригват често и не толкова силно. Тук картината изглежда по-разбираема – от време на време внезапният приток на магма повишава налягането в подземните камери и материалът търси изход.
Този път изследователите са на мнение, че експериментите и компютърното моделиране най-сетне са дали нещо значимо. С времето плавателността на подземната магма се повишава и по свойства тя започва да напомня на плажна топка, която се опитват да задържат под вода. Щом топката получи свобода, тя не просто изплува, а изскача от водата.
Още: 115-годишна жена стана официално най-възрастният човек на земята. Преживява коронавирус на 110
Още: Изследване твърди, че скелетът в семейната гробница на Александър Велики НЕ Е на баща му
Вим Малф и Кармен Санчес-Вале от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих с помощта на синхротрон (ускорител, генериращ интензивно рентгеново лъчение) измерили характеристиките на разтопените материали в условията на магмената камера на няколко километра под повърхността на планетата. На ускорителния комплекс ESRF учените успели да възпроизведат тези условия: 1700˚C, 36 000 атмосфери.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Растенията наистина "крещят", просто досега не сме ги чували
Още: По кожата ни лазят зомби клетки: някои помагат, други ни вредят
За да се нахрани вулканът, е необходима огромна магмена камера. Цюрихските експерименти показали, че с охлаждането магмата се втвърдява и в нея се образуват кристали, чиято плътност е по-голяма, отколкото тази на околния материал. Те се спускат на дъното на камерата и оставащата маса става все по-малко плътна. Накрая магмата (при съответно количество) става толкова лека, че десет километра твърди скали над нея вече не представляват преграда – бързо повдигащата се магма оказва огромно налягане върху тях.
Други изследователи начело с Лука Карики от Бристолския университет провели компютърно моделиране на аналогичен процес и стигнали до същия извод за ключовата роля на плавателността на магмата.
Редфърн обяснява, че по-малките вулкани изригват различно – изригването следва или заради повишеното налягане в камерата (в резултат на рязко постъпване на допълнително количество магма), или заради отслабване на външното налягане (след земетресение или поради топенето на ледниците, както например в Исландия).
Изригването на супервулканите е следствие на постепенно натрупване на течна магма, която остава гореща и не се втвърдява по никакъв начин, тоест катастрофата е въпрос на време, неизбежна част от техния жизнен цикъл. Както звездата с определен размер задължително става свръхнова.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.
Още: Научен пробив за витамин B1: Потвърдиха теория, смятана за невъзможна
Още: Притеснително: Пластмасата прониква в човешките мозъци
