Антарктида е континент, погребан под слой лед. Учените обаче смятат, че под тази ледена покривка може да се крият следи от древни планини, които по размер не са отстъпвали на съвременните Хималаи. Нещо повече, предполага се, че тези мистериозни върхове в миналото са оказали огромно влияние върху хода на развитието на живота на Земята, пише Science Alert.
Възникване на живота на Антарктида
Проучване от 2022 г. предполага, че гигантските планински вериги са се образували по време на сливането на суперконтинента Гондвана, преди приблизително 650 до 450 милиона години. Сега ново проучване допълва тази картина. Учените са установили, че макар самите планини отдавна да са ерозирали, техните заровени „корени“ и продукти от ерозията може да съдържат доказателства за тяхната история.
Авторите на новото изследване заключават, че тези древни планини вероятно са помогнали за създаването на естествените условия, които са позволили на сложния живот да процъфтява на Земята. Тази обширна хипотеза се основава на малки геоложки „капсули на времето“, наречени цирконови кристали.
Известно е, че цирконовите кристали са изключително стабилни - техният химичен състав и възраст, определени чрез уран-оловен метод, позволяват да се установи времето и мястото на образуване на скалите, от които произхождат.
Учените казват, че повече от 99,5% от континента е покрит с лед, което затруднява изучаването на геоложкия състав на Антарктида. В ново проучване геолози от Австралийския национален университет преразгледаха кристали циркон, пренесени от континента в океански седименти, които преди това са били изследвани от учени.
Прочетете също: Гренландия и Антарктида вече са загубили 11,3 трилиона тона лед: С колко се е повишило нивото на океана?
Пробите ясно показват „следата на възрастта“ на цирконите, образували се между 650 и 450 милиона години. Трябва да се отбележи, че този период съвпада с образуването на суперконтинента Гондвана.
Още по-интересно е, че цирконите показват нещо по-голямо от просто древни скали. Някои от кристалите показват химически сигнатури, типични за дълбоките корени на свръхвисоки планини. Според учените, такива циркони са особено често срещани в проби, датиращи от ерата на Гондвана, което подкрепя хипотезата за съществуването на планински пояси, сравними по мащаб с Хималаите.
В момента учените смятат, че планинските системи от хималайски тип са се образували в резултат на сблъсъци на тектонични блокове, които съответстват на съвременната Антарктида, Индия, Австралия и кратона Калахари.
С нарастването на планините те също така понасяли опустошителните последици от ерозията, което довело до тяхното срутване. Разрушаването на планините не е само производството на пясък и тиня, но и внасянето на хранителни вещества в океана, включително фосфор и желязо. Известно е, че тези вещества стимулират първичното производство от водорасли и цианобактерии, организми, които формират основата на морските хранителни вериги и произвеждат кислород чрез фотосинтеза.
Авторите на изследването също така смятат, че планините Гондвана вероятно са играли важна роля и за появата на сложен живот на Земята - планинските вериги са осигурили механизма, който е направил това възможно. Огромни обеми шисти, богати на органичен въглерод и пирит, са били бързо и дълбоко погребани под слой от седименти. Постоянният приток на хранителни вещества е допринесъл за първичното производство и е увеличил производството на кислород, а бързото погребване на органичния въглерод и пирита е предотвратило повторното използване на част от този кислород.
Учените отбелязват, че това откритие не означава, че древните антарктически планини са причинили камбрийската експлозия, но според авторите на изследването те вероятно са създали благоприятни условия на околната среда, които са допринесли за невероятно бързото разнообразие на животинския свят на планетата.
