Преди повече от 7300 години една от най-мощните вулканични експлозии в историята на Земята опустоши днешна Япония. Бедствието доведе до рязък спад на населението в някои региони, докато общностите в други части на острова продължиха да растат.
Ново проучване на учени от университетите в Лунд и Кеймбридж, публикувано в списанието Science Advances, опроверга дългогодишни научни теории, че изригването или е унищожило напълно древната цивилизация, или изобщо не е оказало влияние върху нейното развитие.
Изригването на супервулкана в Япония преди 7300 години
Изригването е станало в калдерата Кикай, на около 30 километра южно от остров Кюшу, по време на разцвета на културата на ловците-събирачи Джомон.
Бедствието е оценено на 7 по Индекса за вулканична експлозивност (VEI-7), което го класифицира като свръхколосално изригване. Вулканът е изхвърлил между 332 и 457 кубически километра магма и пепел в атмосферата и водата. Подводната експлозия е била съпроводена от мощни земетресения, гигантски цунами и падане на многометров слой пепел, покриващ огромни площи.
За да оценят демографските последици, учените са използвали математически модели, за да анализират 540 проби, датирани с радиовъглерод, от различни археологически обекти в Япония.
Резултатите показват, че демографската картина е доста смесена. В южните и централните части на Кюшу населението е намаляло рязко. Тази тенденция обаче е била очевидна на юг още преди бедствието, а изригването само е изострило демографската криза.
На северното крайбрежие на Кюшу популацията е продължила да расте, въпреки разрушенията на околната среда. Учените предполагат, че оцелелите индивиди са мигрирали там от юг, тъй като крайбрежните екосистеми в северните райони са се възстановили по-бързо.
Намаляването на населението е засегнало дори райони, разположени далеч от вулкана, особено по тихоокеанското крайбрежие на Япония. Причините може да са слоят пепел, който е унищожил хранителните ресурси, временните климатични промени и отрицателното въздействие на пепелта върху дихателните пътища на хората и животните.
Водещият автор на изследването, професор Енрико Крема от университета в Кеймбридж, подчертава, че въпреки огромните човешки загуби, обществото на Джомон не се е разпаднало. Оцелелите са мигрирали, са изградили нови социални мрежи, са адаптирали начина си на живот и са създали нови икономически системи, които са им позволили не само да оцелеят, но и да процъфтяват в следвоенния свят.
Прочетете също: Плашеща прогноза: Вулканично мегацунами може да опустоши източната част на САЩ
Наскоро учени от Оксфордския университет откриха металосъдържащи флуиди в действащ вулкан в Карибско море. Работата им по картографиране на вулкана Суфриер Хилс е забележителна не само с откритието на екипа, но и с начина, по който е направено откритието: чрез използване на данни за земетресения.
Вулканите не са само източници на геотермална енергия, но също така съдържат метали, необходими за съвременните технологии и прехода към въглеродно неутрална икономика, казват съавторите на изследването. Тези метали често се пренасят от горещи, солени магматични флуиди на няколко километра под повърхността, но откриването и изучаването на тези скрити резервоари е предизвикателство.
По време на проучването учените са успели да идентифицират зона с диаметър около 1-1,5 километра, разположена на около 2 километра под повърхността, съдържаща „богат на флуиди, съдържащ метал саламура“. Предполага се, че този резервоар от метали евентуално може да бъде експлоатиран в бъдеще.
