„Вдигайте платната!“: Историята на първото околосветско плаване

Своенравният мореплавател

Фернандо Магелан. Неизвестен автор / Public Domain

На мнозина е известно, че Магелан е мореплавател, но само малцина знаят как се озовава начело на голяма испанска околосветска експедиция. Португалецът от обедняло благородническо семейство, Магелан е бил член на най-важните португалски търговски експедиции в Индия и Малайзия, където нееднократно бил раняван и според някои сведения дори останал куц с единия крак.

В продължение на осем години той служи в португалския флот, спечелвайки репутация на смел моряк. Веднъж, след като получава отказ от португалския крал за повишение след колониалните войни в Северна Африка през 1512 – 1515 г., Фернандо се присъединява към Испанския съвет на Индиите, институция в Севиля, която отговаря за новооткритите територии и там заявява, че Молукските острови, известни също като Островите на подправките, трябва да принадлежат на Испания.

Карта на Америка от 1561 г., показваща Магелановото име за Тихия океан, Mare pacificum, и Магелановия проток, означен като Frenum Magaliani. Sebastian Munster - Basle / Public Domain

Магелан доказва, че съществува пролив южно от Бразилия, през който може да се достигне до заветните земи. Приятелят на Магелан, португалският астроном Руи Фалейру, който твърди, че е открил начин за точно определяне на географските дължини, потвърждава думите на своя приятел и заедно правят проект за пътешествие, който е отхвърлен от португалците, но одобрен от испанците, главно от испанския крал Карлос Първи. Той се задължава да оборудва пет кораба и да ги снабди с провизии за две години. Магелан и Фалейру изискват същите права и привилегии, които някога е имал самият Колумб. В последния момент астрономът се отказва от рискованото начинание и Магелан застава еднолично начело на първото околосветско пътешествие.

Петимата капитани

Адмиралският флаг е вдигнат над кораба "Тринидад" – на него плава Фернандо Магелан. Останалите кораби са командвани от испанци. "Сан Антонио" е воден от небезизвестния Хуан де Картахена, който е ужасно недоволен от факта, че начело на експедицията е португалец. Поради това Картахена и Магелан имат сериозни конфликти, стигайки дотам, че последният лично отстранява непокорния капитан от поста му, въпреки че самият крал на Испания назначава Картахена за кралски контролер на експедицията.

Корабите на Магелан, гравюра на дърво от 1888 г. iStock

Корабът „Консепсион“ се ръководи от Гаспар де Кесада; „Виктория“ – единственият кораб, който се връща в Испания – от Луис де Мендоса; „Сантяго“ – от Хуан Серано. Историк на експедицията е италианецът Антонио Пигафета, чиито записи са основният източник на сведения.

Напред в неизвестното

Както вече бе споменато, целта на Магелан и екипажа е да намерят най-краткия път до Островите на подправките и да ги накарат да се подчинят на испанската корона.

Четири месеца след като отплават от Испания, моряците достигат бреговете на Южна Америка. След известно време екипажът стига до залив, а не до пролив, който, както се смята, води към южното море. Всъщност това е естуарът на река Ла Плата, простиращ се на 300 км в дълбочина и 200 км ширина. Експедицията, следвайки своя капитан, тръгва на юг по неизследваните брегове за още три месеца, опитвайки се да намери желания пролив. Корабите заобикалят неизвестното досега атлантическо крайбрежие на Южна Америка, плавайки 3500 километра. Тази земя е наречена Патагония: територията е назована така по испанската дума patagon, което означава "голям крак". Моряците смятат краката на индианците, които живеят по бреговете на Южна Америка, за много големи, а Пигафета описва патагонците като истински великани.

Настъпва студена зима. Недоволството на моряците нараства, запасите се изчерпват. Екипажите на „Сан Антонио“, „Консепсион“ и „Виктория“ насочват оръдията си към „Тринидад“ и искат преговори: другите капитани искат завръщане в Испания. Магелан се разправя жестоко с бунтовниците: той дава заповед да обезглавят Гаспар де Кесада, да поругаят трупа на Луис де Мендоса и да изоставят на пустинния бряг Хуан де Картахена заедно с разбунтувалите се свещеници. Останалите моряци решава да пощади.

Илюстрация на Магелановия проток. iStock

В началото на май 1520 г. „Сантяго“, изпратен за разузнаване, се разбива близо до залива Санта Крус, екипажът едва успява да се спаси. Скоро Магелан губи още един кораб – „Сан Антонио“. Моряците дезертират, връщайки се обратно в Испания. Магелан решава, че корабът е изгубен в буря.

Скоро Магелан и останалите членове на експедицията заобикалят най-южната точка на южноамериканския континент – нос Фроуърд, който се намира на полуостров Брунсуик – и плават на северозапад още пет дни. Високите планини (южният край на Патагонските Кордилери) и голите брегове изглеждат безлюдни, но през деня от палубата се вижда дим, а през нощта – огньове. Ето защо Магелан нарича тази южна територия „Огнена земя“, както я знаем и до днес. Най-накрая търсеният пролив е открит и наречен Проток на Вси светии, тъй като навлизат в него на 1 ноември, деня на Вси светии. По-късно протокът е наречен Магеланов. Скоро екипажът излиза в океан. Времето е хубаво, а океанът е спокоен, затова Магелан го нарича Тихи (Mare pacificum). Впрочем животът на корабите не е толкова прекрасен: целият екипаж страда от скорбут, 19 души умират от глад и тежките условия.

Докато моряците се придвижват към заветните Молукски острови, те обръщат внимание на две звездни системи, които Антонио Пигафета описва в дневниците си. Тези спътникови галактики на Млечния път сега са известни като Големия и Малкия Магеланов облак.

Магелановият проток, гравюра на дърво, 1893. iStock

Още през март 1521 г. корабите стигат до Марианските острови и след известно време се добират до Филипините, които наричат архипелаг Свети Лазар. Това бележи края на прекосяването на Тихия океан.

През април експедицията навлиза във филипинското пристанище Себу, което се оказва по-цивилизовано, отколкото смятат европейците. Започва активна търговия между тях и местните жители: за желязо и продукти от него островитяните дават злато и храна. Владетелят на острова раджа Хумабон, впечатлен от силата на испанците и техните оръжия, се съгласява да стане поданик на испанската корона, но вождът на съседния остров Мактан се противопоставя на новия ред. Магелан решава да му даде урок и в същото време да демонстрира силата на испанските оръжия, но екипажът му се оказва неподготвен за битката: местните атакуват европейците в незащитените крака, много моряци умират, убит е и самият Магелан. По-късно на острова ще бъде издигнат паметник на мореплавателя, а до него – още един – на владетеля на островитяните, от чиято ръка загива мореплавателят.

Смъртта на Магелан, рисунка от 1860 г. Неизвестен автор, Public Domain

Завръщане у дома

След смъртта на Магелан на Филипините за ръководител на експедицията е избран португалецът Жуау Лопиш Карвалю, който преди това е щурман на „Консепсион“. На корабите са останали 115 души, много от които са ранени от местните или болни. Взето е решение да се изгори полуразрушеният „Консепсион“.

Скоро моряците стигат до остров Калимантан, известен още като Борнео. Там те пленяват малайски моряци, които знаят пътя към Молукските острови, и на 8 ноември 1521 г. „Виктория“ и „Тринидад“ достигат Тидоре, най-големия от Островите на подправките.

Магелановият проток. Скица на карта от Пигафета. Север е надолу, изток – наляво. Antonio Pigafetta / Public Domain

Още на 21 декември екипажът на кораба "Виктория" се отправя към дома. На борда има 60 моряци и 13 пленени малайци. „Тринидад“ е оставен за ремонт на Тидор. Към 6 септември 1522 г. Виктория достига устието на Гуадалкивир. Оцеляват само 18 моряци, сред които трима малайци. За 1081 дни от първото по рода си околосветско пътешествие са изминати 42 280 морски мили, или 85 700 километра. Интересното е, че дори малкото стоки, които успяват да се запазят в трюмовете на най-малкия от корабите на Магелан, са достатъчни, за да платят цялата експедиция и дори да дадат печалба от четири процента. 

Околосветското плаване на Магелан и Елкано. Sémhur -  Uxbona / CC BY-SA 3.0

Капитанът на „Виктория“ Хуан Себастиан де Елкано пише в доклада си до краля на Испания:

„Обръщам вниманието на Ваше Величество, че открихме камфор, канела и перли. Смирено молим да оцените по заслуги факта, че извършихме околосветско плаване. Отплавайки на запад, ние се върнахме от изток.“

ВИЖТЕ ОЩЕ: Най-прочутите пътешественици в историята