Великият развратник. "Бащата на Европа" управлявал, заобиколен от най-красивите жени на своята империя

Абсолютен слух и подкови, огъвани с лекота

Той бил истински гигант: висок 1,92 метра, високо чело, широки рамене. Обличал се скромно: ботуши от еленова кожа, копринена туника до коленете, риза и ленени панталони. Единствената му украса бил меч със сребърна дръжка – мнозина смятали, че потомъкът на варварски вождове е далеч от блясъка на византийските императори, наследниците на римските цезари.

Действително през зимата кралят на франките избирал прости дрехи: хвърлял върху раменете и гърдите си кожи от видри и златки, покривайки всичко това със синьо-зелен плащ. Но той изглеждал съвсем различно на официални тържества. Например по време на приеми на посланици той се обличал в тъкани със злато дрехи и обувки, украсени със скъпоценни камъни, златна корона и наметало, закопчано със златна тока.

Бюст на Карл Велики, идеализирано изображение и реликварий, за който се твърди, че съдържа черепа на Карл Велики, се намира в съкровищницата на катедралата в Аахен и се смята за най-известното изображение на владетеля. Снимка: Beckstet / CC BY-SA 3.0

В двореца си той въвел строги правила на етикета: забранил да се яде с ръце, както и да се пие вино, тъй като не понасял пиянството. По време на трапезите с придворните Карл Велики слушал музика, а по време на десерта искал да му се чете на глас.

Говорело се, че Карл умеел много неща: плувал прекрасно и яздел, владеел различни видове оръжия, притежавал абсолютен слух, с лекота огъвал подкови. В двора се шегували, че може и някой да е бил в състояние да се състезава с владетеля, но да се е страхувал да не го разгневи.

Императорът успял да даде добро образование на децата си, въпреки че в началото самият той почти не можел да пише, четял немски на срички и едва разбирал гръцки и латински. По-късно обаче Карл започнал активно да овладява различни дисциплини, като канел учители по аритметика, геометрия, латински, астрономия, граматика, диалектика и реторика.

Карл Велики инструктира сина си Луи Благочестиви. Снимка: Public Domain

Първата резиденция на кралете

Бащата на Карл – Пипин III Къси – постоянно воювал със съседите. Синът продължил неговото дело: 44 от 46-те години на своето управление той прекарал във военни кампании. Смятало се, че той е бил не само смел воин, но и добър стратег, създал прекрасно организирана армия, която се славела с мобилност и се движела в отделни колони.

Животът на Карл Велики е обрасъл с легенди, тъй като почти нищо не се знае за неговото раждане, детство и младост. Французите твърдят, че в него има повече френско: майката на императора била французойка, а освен това той обичал красивите жени – Карл имал няколко съпруги и много любовници. Германците го смятат за свой сънародник. Владетелят обичал реда, давал на децата немски имена, говорел на немски и през 807 г. избрал за столица на Франкската империя град Аахен, известен с лечебните си горещи извори. Именно там той решил да организира мястото си за почивка от битките.

Преди това владетелите на Франкия нямали постоянна резиденция: през лятото се отправяли на дълги кампании, а през зимата живеели в имотите на своите подчинени. При Карл Велики Аахен процъфтял и се превърнал в един от най-важните културни центрове в Европа по онова време.

Завладявайки далечни територии, владетелят за първи път видял мраморни дворци, катедрали и театри. Поразен от тяхното великолепие, Карл решил да създаде свой собствен град с величествена архитектура, градини и зоопарк. Строителството на столицата се осъществявало от заловените пленници.

Карл Велики получава подчинението на Видукинд в Падерборн през 785 г. Ary Scheffer / Public Domain

Освен това от цялата страна в Аахен дошли дърводелци, художници, зидари и скулптори, които построили резиденция с кметство, библиотека, училище и два огромни басейна за сто души, както и бани и осмоъгълна капела в римски стил (Палатинската капела). Впоследствие в продължение на 600 години в него били коронясвани римско-германските императори, а тронът на Карл с мраморни инкрустации е оцелял и до днес.

Специален подарък

Карл Велики с право се смята за един от забележителните европейски владетели, наричат го бащата на Европа. Към края на неговото управление под негова власт се оказали големи части от италианските земи, цяла Галия, Корсика, Сардиния и част от Испания. Той завзел земите на византийските и италианските владетели, успял да разгроми саксонците, да подчини баварците и да събере земите в огромна империя.

Въпреки това Карл едва ли е успявал да контролира толкова голяма територия. Жителите били по-склонни да търсят помощ от местни владетели или по-богати съседи, отколкото от императора, който бил на голямо разстояние от тях.

Така и не успял да обедини народите – след смъртта на Карл Велики империята се разпаднала.

Владетелят оставил след себе си подробно завещание. В него било изброено всичко, което той притежавал и искал да остави на близките си. Наред със златото и среброто се споменавали вази и утвар от желязо и бронз, дрехи и оръжия, покривала и завеси, гоблени и вълнени платове, кожа и сбруи и много книги. Освен това били посочени четири златни и сребърни маси: на една от тях е изобразен Рим, на другата – Константинопол, а на третата е фино начертана подробна карта на света.

Харун ал-Рашид приема делегация на Карл Велики в Багдад. Julius Köckert, 1864  / Public Domain

Карл Велики притежавал и рядкост, с която никой друг монарх от средновековна Европа не можел да се похвали. През 802 г. му бил доставен слон - той бил подарък от халиф Харун ал-Рашид от династията на Абасидите – владетелите на Багдад.

Сграбчил ръката на момиче и я счупил

С даровете от чужди владетели, военни трофеи и данъци от поробените народи се разпореждали съпругите и многобройните любовници на императора. Освен това те се занимавали с домакинска работа и някои държавни въпроси, наблюдавали изграждането на различни съоръжения, следели държавните разходи и плащали за издръжката на войниците.

Смята се, че най-голямо влияние върху Карл Велики имала съпругата му Хилдегард. Именно тя направила владетеля на франките император, като внушила целеустременост и безстрашие у нерешителния млад мъж. С нея той се отправил към първия си поход срещу саксонците. Двойката имала девет деца: четирима синове, които по-късно станали владетели на бъдещата Франция и Германия, и пет дъщери.

На единадесетата година от брака им Хилдегард починала, а на надгробния ѝ камък написали: „Тя беше прелестна като никоя друга франкска жена“.

Смята се, че следващата съпруга Фастрада е имала негативно влияние върху Карл. Тя го призовавала да се разправя строго с неудобни хора, както и да преследва невинни. След като и Фастрада починала, 50-годишният Карл се оженил отново – новата му избраница била Луитгард, която била на възрастта на дъщерите му. До нея владетелят се чувствал „втора младост“, в същото време успял да постигне големи политически успехи.

Тронът на Карл Велики и последвалите германски крале в катедралата в Аахен, Германия. Снимка: Berthold Werner / CC BY-SA 3.0

След смъртта на Луитгард императорът не се оженил повече: оттогава той бил заобиколен само от много любовници. Говорело се, че с възрастта Карл се превърнал в истински развратник и не можел да пропусне нито една пола. Жените, които харесвали краля, трябвало да го придружават навсякъде – дори в походи и по време на ловни излети.

Придворните разказвали различни легенди за приключенията на императора. Най-известната от тях е за млада блондинка на име Амалберга. „Срещайки момичето в двора, монархът я пожелал и се устремил към нея. Освобождавайки се от прегръдката на Карл, тя се скрила в параклиса. Императорът се втурнал след момичето и така силно сграбчил ръката му, че я счупил. Но ставата моментално се сраснала. Виждайки това чудо, Карл уж разбрал, че трябва да сдържи пламенността си. Той си тръгнал, оставяйки Амалберга насаме с молитвите ѝ. След това момичето било много обикнато в двора, защото му се наложило да проявява свръхестествена смелост, за да противостои на Карл. Впоследствие църквата я канонизирала сред светиците“, разказва легендата.

***

Днес от резиденцията в Аахен са останали само кулата и капелата, в която е погребан Карл Велики. В средата на катедралата лежи камък с надпис Carolo Magno, но под него няма останки на императора. През 1000 г. гробът на императора бил отворен, а след това няколко пъти останките на владетеля били пренасяни. През XVIII век те са пренесени в ризницата.

Катедралата в Аахен с Палатинската капела е обект от световното наследство на ЮНЕСКО. Снимка: CEphoto / CC BY-SA 3.0

Синът на Карл, Луи Благочестиви, рядко отсядал в двореца, а следващите императори изобщо не харесвали Аахен. Постепенно градът западнал, а от XVI век кралската коронациите започнали да се провеждат във Франкфурт.

Източник: Lenta.ru