Виждате ли лицето?

Но изглежда, че чертите на лицето не са единственото нещо, което виждаме, когато попаднем на илюзорно лице. Ново изследване сочи, че ние също виждаме възраст, емоции и пол - и колкото и да е странно, по-голямата част от тези смешни лица се възприемат като мъжки.

„Целта на нашето изследване беше да разберем дали примерите за парейдолия носят същите социални знаци, които обикновено предават лицата, като изражение на лицето и биологичен пол“, казва психологът Джесика Туберт от Университета в Куинсланд.

„Нашите резултати показаха поразително пристрастие във възприятието за пола, като много повече илюзорни лица се възприемат като мъжки, отколкото като женски.“

Изследователите събрали 3815 участници за онлайн експеримент, като ги помолили да разгледат повече от 200 снимки на илюзорни лица, които екипът взел от интернет, както и от личните си колекции (защото, разбира се, учените, които изучават тези неща, имат лични колекции).

Колаж: Jessica Taubert

Участниците трябвало да оценят изображенията по 10-точкова скала за това, колко лесно могат да видят лице, както и каква емоция виждат на лицето, възрастовия му диапазон и дали лицето е „мъжко“, „женско“ или „неутрално“.

Доброволците виждали предимно млади лица на снимките, възприемайки ги като деца или млади възрастни.

Емоциите, от друга страна, били доста разнообразни, като 34 процента от изображенията се възприемали като щастливи, 19 процента - като изненадани, 19 процента - като неутрални, и 14 процента - като ядосани. По-малко от емоциите се възприемали като тъга, страх или отвращение.

Но това, което наистина привлякло вниманието на изследователите, било, че възприеманият пол на тези лица масово се изкривявал към мъжки.

„Величината на тази полова разлика беше значителна: 90 процента от илюзорните изображения на лица имаха средна оценка за мъже и само 9 процента от изображенията имаха средна оценка за жени“, пишат учените в изследването.

Възприятия като тези са доста често срещани. Те се появяват, когато мозъкът ни създава преки пътища, за да се опитаме да разберем това, което виждаме. Обикновено сме доста добри в използването на тези преки пътища, за да възприемаме обектите правилно, но понякога – когато виждаме лица, които всъщност не са там – се объркваме.

Румънският сфинкс в планината Бучеджи е пример за парейдолия. Снимка: Cristian Bortes / CC BY 2.0

„Знаем, че когато виждаме лица в обекти, тази илюзия се обработва от частите от човешкия мозък, които са посветени на обработката на истински лица, така че на теория парейдолията на лицето „заблуждава мозъка - казва Тауберт. - Сега имаме доказателства, че тези илюзорни стимули се обработват от мозъка от области, участващи в социалното възприятие и познанието, така че можем да използваме парейдолията, за да идентифицираме тези специфични области."

Но каква е причината за възприятието, поради което илюзорните лица изглеждат мъжки вместо женски? Изследователите се потопили дълбоко в търсене на отговори. Те провели допълнителни експерименти, анализирайки дали отклонението може да е било причинено от семантични асоциации на пола, поради това, че названието на обектите или самите обекти визуално изглеждат мъжки.

Тълкуване на сънища от Харвард: Учени обясняват значението на кошмарите и нощните преследвания

Те също така отново тествали изображенията, но в сивата скала, за да видят дали цветовете могат да допринесат за неравенството между половете. Нито един от тези фактори не можел да обясни какво са видели изследователите.

Освен това екипът създал недвусмислени форми на човешки лица, за да провери дали участниците отговарят по-често „мъжки“, когато не са сигурни в пола. Преобразуванията на лицето показали лека пристрастеност към жените, изключвайки и тази хипотеза.

И накрая те се обърнали към моделиране, за да се опитат да определят дали определени характеристики – например ъгловати, а не овални лица – може да са причината за половото пристрастие. Но екипът установил, че докато визуалните изображения могат да обяснят някои от разликите, те не могат да обяснят цялото пристрастие.

Сателитна снимка на района Сидония на Марс (1976), често наричана "Лицето на Марс" и сочена като доказателство за извънземен живот. Снимка: Viking 1, NASA / Public Domain

Това означава, че все още не е ясно какво причинява пристрастието на възприятието, но изследователите имат някои предложения.

„Една от възможностите е, че то има концептуален или езиков произход, тъй като мъжкият пол е по подразбиране в социалната комуникация. По този начин възприемането на илюзорно лице в обект предизвиква понятието „личност“, което от своя страна предизвиква концепцията за „мъжки“, освен ако допълнителната информация не предполага друго“, пишат авторите.

Всичко, което виждаме сега, е смесица от последните 15 секунди от живота ни (ВИДЕО)

„Свързана с това идея е, че мъжкият пол е по подразбиране за лицето, освен ако други визуални детайли (напр. мигли, дълга коса, оформени вежди) не сочат друго... Независимо от произхода на мъжкото пристрастие за парейдолия, съществуването му повдига интересни въпроси за това, как социалните норми могат да взаимодействат с визуалното възприятие."

Учените търсят още примери за лицева парейдолия, които всеки може да им изпрати по имейл.

Изследването е публикувано в изданието PNAS.