Забравените, но съсипани от коронавируса: Учени, не само лекари, работещи без никаква почивка

Според изследване сред 1110 специалисти в научната и медицинската сфера в САЩ, 55% са обмисляли сериозно да сменят професията заради стреса от пандемията. 69% от участвалите в анкетата се чувстват стресирани, а 35% се чувстват гневни. Всичко това е удвояване на негативните показатели спрямо 2019 година.

Д-р Неделчо Тотев: Дано не се налага да връщаме пациенти заради заболели медици

"Положението е почти катастрофално. Мерките са затегнати, но нещата не вървят", каза пред БНР д-р Неделчо Тотев, председател на Асоциац...

Прочети повече

„Всички работят през нощта, през почивните дни, всяка свободна минута. Няма допълнително заплащане. Няма гаранция за допълнително кариерно признание. Нямам дългосрочен договор. Чуватвам се напрегната, че това ми е шансът и не мога да го пропусна”, обобщава Ема Ходкрофт, биолог от Университета в Берн.

Учени, занимаващи се с академична работа, с която търсят всевъзможни отговори за COVID-19, се оплакват, че университетите и институциите, в които работят, не им помагат, ако имат малки деца.

Има обаче и учени на обратния полюс. Например директорът на отдел „Вирусология” в Медицинския център „Еразъм” в Ротердам Марион Купманс. Тя е част от мисията на СЗО в Ухан, която търси отговори за произхода на коронавируса. Работи от 8:00 сутринта до 23:00 вечерта 6, дори 7 дни в седмицата, но не го чувства като товар - защото вярва, че допринася в това пандемията да остане зад гърба на човечеството. Тя не е единствена – но границата между удовлетворението, че помагаш и психическия срив заради непосилните очаквания изглежда тотално размита в академичната и медицинската общност навсякъде по света.