Не може да не ви се е случвало - отивате някъде и се чувствате прекрасно, постарали сте се да изглеждате добре, позирате за снимки и сте щастливи. След това виждате себе си на снимките и осъзнавате, че това, което виждате, не ви допада. Едното ви око е по-голямо, усмивката ви е малко истерична, а косата сякаш е искала да избяга, но не е успяла. Но кой е истинският ви образ - този, който виждате всеки ден в огледалото, или този, който гледате на снимката?
"Обикновено харесваме неща, които са ни познати", казва пред "Popular Science" д-р Никълъс Епли, специалист по поведенчески науки в Бизнес училището "Бут" към Чикагския университет. "И така, ако редовно виждате себе си като огледален образ, с течение на времето ще започнете да харесвате този свой образ."
Лицето, което познавате, не е лицето, което виждат другите
Снимка: Envato
Част от отговора се крие в елементарната физика. Огледалото показва обърнат образ на лицето ви, докато снимката – не. Лицето на почти всеки човек има лека асиметрия: едното око е малко по-високо, едната страна на устата се извива малко по-различно. Актьорите понякога говорят за "добрата си страна" и вероятно в това има доза истина. Когато се гледате в огледалото, виждате тази асиметрия обърната – ден след ден, хиляди пъти.
Но защо един обърнат образ започва да изглежда по-"правилен" от истинския? Психолозите наричат това "ефект на простото излагане" (mere exposure effect). Идеята е, че колкото по-често се сблъскваме с нещо, толкова повече сме склонни да го харесваме – просто защото ни става познато. "Повечето от нас виждат лицето си най-често като огледален образ, така че това обърнато разположение ни става изключително познато", казва д-р Валентина Кацато, доцент по когнитивна невронаука в Университета в Месина, Италия.
Още: Защо хората си пипат лицето, когато лъжат или крият своите емоции
"Тъй като почти всички лица са донякъде асиметрични, снимката, която не е огледално обърната, променя относителното разположение на чертите по начин, който на нас може да ни се стори леко неестествен, макар за другите хора да изглежда напълно нормално."
По този начин свикваме с ежедневна версия на самите нас, която е точно огледално отражение на това, което виждат всички останали", отбелязва Епли. "Познатият характер на огледалния образ улеснява психологическата му обработка", казва той. "Може да харесвате огледалния си образ, но другите хора виждат обратното."
Според Кацато обаче разликите между статичната снимка и огледалния образ са много по-фини от простото размяна на ляво и дясно. "Гледането в огледалото е динамично и интерактивно преживяване: ние се движим, променяме изражението си и избираме ъгъла, под който се наблюдаваме", казва тя. "Снимката запечатва частица от секундата, често при условия на осветление, разстояние до камерата и тип обектив, каквито обикновено не бихме избрали."
Следователно, смущаващото чувство, което може да изпитате при вида на снимка, вероятно се дължи не само на обърнатото изображение, но и на разминаването между застиналия, мимолетен образ на снимката и живия, триизмерен образ, който виждаме всеки ден.
Има по-дълбок пласт в начина, по който възприемаме себе си
Снимка: Envato
Съществува още един нюанс във възприятието на собственото ни лице, свързан с реакция, която дори не е напълно съзнателна. Изследователите я наричат "имплицитно самочувствие" – това е дълбоко залегналото, неосъзнато усещане на човека за собствената му стойност.
Епли е изследвал този феномен пряко. В един от експериментите екипът му прави неутрални снимки на участници, гледащи към камерата, след което дигитално трансформира всяко изображение по скала към един от три варианта: силно привлекателно лице, усреднен образ (композиция от много други лица) или силно непривлекателно лице. За всеки участник са създадени 11 версии с различна степен на преливане. След това участниците е трябвало да посочат кое от изображенията всъщност е тяхното.
"Средностатистически хората са склонни да избират лице, което е по-привлекателно от действителното им лице", казва Епли. Епли обаче внимава да не надценява значението на това откритие. "Съществуват и алтернативни тълкувания, които не сме проверявали пряко", отбелязва той и допълва, че участниците са били снимани с неутрално изражение и в лабораторни условия – ситуация, която не съвпада напълно с начина, по който повечето от нас виждат себе си, когато се поглеждат в огледалото или на екрана на телефона в ежедневието. "Може би се усмихвате повече на снимките си – казва Епли, – и това създава по-позитивно излъчване в сравнение с образа, който заснехме на хората в лабораторията."
Още: Защо НЕ трябва да слагате огледало срещу входната врата?
Собственото изследване на Кацато доразвива тази идея. Екипът ѝ комбинира лицата на участниците с изображения на непознати жени, преминали през козметични процедури – по-конкретно поставяне на филъри в устните и бузите, – след което ги моли да познаят кое от лицата е тяхното.
"Установихме, че при кратък оглед участниците продължават да разпознават дадено лице като свое, дори когато то съдържа значителна част от характеристиките на другото лице – споделя тя. – Това не означава, че всеки подсъзнателно се възприема като по-красив. По-скоро показва, че представата ни за собственото лице е гъвкава и може да включва привлекателни черти от чужди лица, особено при бързи преценки, взети без задълбочен размисъл."
Разминаването между лицето, което познаваме, и това, което виждат останалите, може да бъде смущаващо, но Епли отбелязва и един положителен аспект: за хората от обкръжението ви онзи изглеждащ странно или неестествено "обърнат" образ е също толкова познат (и може би също толкова привлекателен), колкото е за вас отражението ви в огледалото. "Може да не харесвате този образ – казва той, – но щом другите го виждат постоянно, вероятно го харесват повече, отколкото вие самите. В това има известна утеха."
Още: Физици потвърдиха съществуването на "огледала на времето"
