Проф. Георги Чернев за случаи с рак и лекарства: Международният интерес към имената на медикаментите и фирмите, които обявихме, расте

Професор Чернев, има ли международен отзвук за Вашите и на Вашия екип наблюдения, споделени в редица статии в международни специализирани издания, относно връзка между т.нар. сартани (клас лекарства за лечение на хипертония) и развитие на различни форми на рак? Има ли реакция от страна на българските власти - на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), на здравния министър, на премиера?

От българска страна – не. Може би им трябва известно време, за да ги осмислят?! И това ги забавя в реакциите им. Дайте им време… Материята по принцип е тежка и не е за всеки.

За огромно мое и наше общо съжаление, в различни области на медицината в България се действа често като в политиката - на парче, индивидуално, отчасти лобистки и често или все по-често - в полза на някого.

Пряко доказателство за споделените от мен мисли е и аналогичната ситуация и с критиките на американските сенатори, Евростат, Европейската прокуратура и съд и т.н. към нашите институции. Остава въпросът - към какви или кои регулаторни и морални норми ще се стремим тогава? Нали бяхме последователи на евроатлантическите и европейските ценности? Изведнъж те се оказаха невалидни? И се дистанцираме от тях за секунди…

Реакция има и ще има, но понякога това изисква време. Липсата на експертност и налична ʺпринудителна неадекватностʺ са в основата на липсата на коментари от институциите и техните ръководни звена.

На какво се дължи това? Как си го обяснявате?

Това не се дължи, както споделят редица колеги, единствено на един вид "вродена тъпота" и липса на експертност, а на лесно обяснимата придобита неадекватност, която има съответно своите престъпни корени или причина.

Международна реакция по темата също има, но тя е бавна и поетапна. Но определено налична. Целият свят коментира наличните данни, макар и с по-тих тон.

Бихте ли бил по-конкретен?

Непрекъснато сме в контакт с редица международни организации, които да искат допълнителни данни за случаите. Интересът е налице, колегите-клиницисти са сезирани да бъдат по-бдителни. Виждат сериозността на проблема.

Кои организации?

Например ЕМА (Европейската агенция по лекарствата). Свърза се с нас поради описания от нас случай, който беше рапортуван към тях - не от ИАЛ, а от фармацевтична фирма (Zentiva). Това се случи едва след като името на фирмата беше посочено наред с други имена в интервю за Actualno.com. Едва след това фирмата счете морално и целесъобразно да обяви истината към ЕМА и да информира, че е изпълнила дълга си.

Има ли и други организации, които са информирани и в които сте в контакт по повод лекарствено медиираната карциногенеза?

Американски федерален съд, US Securities and Exchange commission (Комисията по ценните книжа и борси в САЩ), FDA (Американската агенция по лекарствата и храните) - препратени са данни от други американски разследващи организации, Национален научен център по фармаконадзор в Руската федерация, Евразийски съюз, а и много други.

С какво те могат да помогнат?

Те сезират, самосезират, регистрират и допринасят за създаването на допълнителни комисии за последвало наблюдение на лекарствата и техните нежелани странични ефекти на регионално и интернационално ниво. Контролът се затяга, защото информираността расте и никой не иска да приема медикамент, чиито страничен ефект е, да кажем: меланом, базоклетъчен карцином, сквамозноклетъчен карцином на кожата. Като не би следвало да пренебрегваме и факта, че тези ракови форми на кожата могат се манифестират като единични тумори или в комбинация и с други неоплазми! Описали сме ги като публикации, както и в интервю за вашата медия.

Имате ли данни за още фирми и допълнително развили се ракови форми?

Разбира се. Смятаме да ги оповестиме много скоро: приблизително същите кожни тумори, но след приложение отново на сартани като монотерапия или в комбинация на ангиотензин рецепторни блокери с хидрохлоротиазид. Едно безспорно научно доказателство за значимостта на споделените данни. Нови фирми, които спокойно разпространяват лекарства на българския пазар. Ще има данни за обновения списък още тази година преди лятото.

Ще се състои ли на 26/27 март 3-тият национален конгрес на БДДХ – Българското дружество по дерматологична хирургия в хотел "Маринела", София? Ще присъстват ли международни лектори? Очаквате ли добра посещаемост въпреки пандемията?

Мисля, че да. Дори да има пълен локдаун, конгресът ще се състои след месец, ако не - след два. Категорично ще се състои.

Като международни лектори ще присъстват професор д-р Пиетро Неноф от Германия, професор д-р Рикардо Виейра от Португалия и д-р Хосе Карлос Кардосо от Португалия. Темата на лекциите им е дерматохирургична/ дерматоонкологична и мисля, че има какво да се научи от тях.

Предварителната програма е готова. Окончателната програма ще бъде качена на сайта в деня на конференцията. Дори да има промяна в датата на конференцията 4-5 пъти, международните лекции ще бъдат проведени.

Относно посещаемост мога само да гадая и да спомена, че не е нужно тази посещаемост да е масова. Тесните експертни кръгове решават, обмислят и осмислят важните теми и бъдещи задачи, които са интересни в медицината. Пак тези кръгове ги и реализират.

Ако бяхме обявили преди около 4-5 години с какво стартираме като идеи – ( лекарствено медиирани тумори / 2018 и персонализираната меланомна хирургия/ 2016) определено щяха да ни се изсмеят или да ни блокират, както или и двете едновременно. И сега го правят, но впоследствие и неефективно. Без да се смеят обаче. Смеем се ние.

Масовата посещаемост на редица медицински мероприятия у нас е отчасти свързана и с масовото раздаването на кебапчета, кюфтета и ниско квалитетен алкохол на корем. Ограничили сме и фирменото участие точно по тази причина. Считаме, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Залагаме на повече наука и клиника, по-малко – лобизъм и хранителни продукти.

Този форум, макар и млад, е доказал своята научна значимост и всяка една представена лекция – вече е реализирана като научен труд, за разлика от докладите в редица други форуми например.

Представяме всички интересни случаи през годината или последните години - диагностика и лечение на около 70 тумора при български пациенти, индивидуален подход на лечение, стандартен подход на лечение, обсъждат се предимства и недостатъци на една или друга методика. Търсят се консенсусни мнения, както и критика. Последната е особено желана. Дори задължителна.

На конгреса ще бъдат представени редки дерматологични диагнози, като ще бъде наблегнато на възможни нови патогенетични аспекти в лицето на лекарствено медиираната карциногенеза. Очакваме ви на 14 и 15 май в София, хотел "Маринела".

Интервю на Ивайло Ачев