"Отговорите": С Цветан Цветков, Кузман Илиев и Иво Иванов (ВИДЕО)

Продължаваме с това, което интересува хората в най-голяма степен – цените на храните и енергоносителите, доходите и инфлацията. Доколко е възможно правителството да наблюдава цените и да им повлияе, каквото намерение беше изказано през седмицата. И още, излезе „България може сама“- втората книга на журналиста и икономист Кузман Илиев, с когото разговаряме.

Трагедията след земетресението в Турция и Сирия, и влошените българо-македонски отношения напоследък коментираме с журналиста от БНР и член на Българското геополитическо дружество Иво Иванов.

Цветан Цветков в първо интервю за „Отговорите“, след като ПП и ДБ сезираха КС за неговото освобождаване.

„Продължаваме Промяната" и "Демократична България“ сезираха Конституционния съд (КС) за бързото уволнение на председателя на Сметната палата Цветан Цветков. 48-о НС го освободи неочаквано и набързо. Цветан Цветков дава първото интервю пред медиа след сезирането на КС именно в „Отговорите“:

„Ако Конституционният съд постанови, че решението на парламента е незаконосъобразно, ще трябва да изпълня решението и да се върна като председател на Сметната палата. Очаквах, че ПП и ДБ ще сезират КС. Това пролича още по време на дебатите във връзка с моето освобождаване, когато те защитиха независимия статут на Сметната палата, защитиха и Конституцията на Република България. Така че тази конституционна жалба, която подадоха депутатите от ПП и ДБ, е едно естествено продължение на техните усилия да защитят независимостта на Сметната палата и да защитят правото на работещите в нея ръководители и одитори да изпълняват професионално своите служебни задължения. А не в състояние на страх от репресия. Запознах се с конституционната жалба, тя е напълно основателна, надявам се КС да я допусне до разглеждане. Тя е основателна, защото казва, че решението на НС за моето освобождаване е противоконституционно, понеже нарушава един основен принцип на Република България – принципът на правовата държава. А той е нарушен, защото е накърнена, поругана бих казал независимостта на конституционно уредена институция и са грубо погазени императивни разпоредби на Закона за Сметната палата, които уреждат начина на освобождаване на нейния председател. Без да е избран мой приемник, без да е избран нов председател на Сметната палата, се освобождава действащият председател, което е в нарушение на закона.

Искам да добавя един много важен момент в конституционната жалба – там се посочва, че се засягат основни принципи на съществуване на Европейския съюз и на функционирането на Европейската комисия, тъй като българската Сметна палата е част от системата за контрол в ЕС. Ние осъществяваме контрол върху сметките, по които постъпват средствата от ЕС по оперативните програми, върху органите, които управляват тези оперативни програми, върху органите, които упражняват контрол върху законосъобразното разходване на тези средства. В този смисъл ние сме част от цялана мрежа от контролни институции на ЕС, която включва и Европейската сметна палата и други контролни органи.“

Припомняме, че Европейската сметна палата започва одит на ЕК дали спазва правилата за финансиране на страните членки на ЕС съобразно принципа на върховенството на закона. България е сред 6-те страни, които са включени в одита, което значи, че у нас има проблем с върховенството на закона.

Какви са правомощията на Сметната палата да проверява физически лица – дарители на политически партии и дали отстраняването на председателя на Сметната палата е политическа репресия ще узнаете от видеоматериала.

Доколко е възможно правителството да наблюдава цените на храните и да им повлияе?

Възможно ли е по някакъв начин правителството да повлияе на цените на храните и енергоносителите, както ги наблюдава, каквото намерение изрази през отминаващата седмица служебният премиер Гълъб Донев? В „Отговорите“ разговаряме с икономиста и журналист Кузман Илиев. 

Наблюдението на цените от правителството е опит за политическа бомба. Това каза Кузман Илиев и обясни:

„Възможно е правителството да повлияе на цените, но те няма да паднат, а ще се увеличат, ако повлияе. Мисля, че това е опит за някаква политическа бомба да се хвърли, да се даде едно обяснение на хората, че видите ли, ние държим нещата под контрол, тъй като инфлацията е голям политически проблем, социален, в някакъв смисъл той е и геополитически проблем, защото е пречка пред еврозоната. И тук се опитва според мен служебният кабинет малко популистки, добри неща направи в някои сфери, няма нужда сега на метеното да се хвърлят боклуци. Не е нужно да се опитваме да измисляме икономиката наново, да пренаписваме икономическата теория с откровено популистки и вредни неща. Няма какво да се наблюдава цялата верига на цените, тъй като икономическата материя е толкова комплексна, толкова сложна, толкова много процеси текат, за които нито един ум няма информация, че само леко да се опиташ да бръкнеш с мръсни ръчички вътре, така ще изкривиш всичко, така ще инфектираш болестта, че резултатът няма да хареса на политиците.

Вижте, няма как аз да облека мантията на защитник на търговските вериги. Това си е някакъв бизнес, сегмент, който има абсолютно цялтото право да се опитва да спекулира в една ситуация. Какво значи спекула? Не знаеш в бъдещето как ще се развият нещата, мислиш си, че хората имат достатъчно пари да ти купуват високите цени. Грешиш. Заплатите не са се увеличили по-бързо от инфлацията. Напротив – инфлацията ги яде навсякъде. В реално отношение инфлацията за храните е 26%. И се свива потреблението. Това е един от компонентите, който ще се свива тепърва и ще натиска нашия икономически растеж.

Всъщност когато хората нямат реални доходи високи и те се стопяват, ще се окаже в крайна сметка, че това ще парира вкички опити за спекула, вредна и неприятна, но абсолютно законна и нормална в едни високи цени навсякъде сред търговските вериги“.

В какво „България може сама“ и какво ще даде на читателя книгата на Кузман Илиев, ще научите от видеоматериала.

Трагедията след земетресението в Турция и Сирия. Влошените българо-македонски отношения напоследък.

Има ли аналог трагедията в Турция след земетресението? Може ли да се сравни със земетресението в Измит през 1999 г.? В седмичното обзорно предаване на Actualno.com “Отговорите със Спасиана Кирилова” разтоваряме с журналиста от БНР и член на Българското геополитическо дружество Иво Иванов.

Според него за съжаление много хора при сегашното земетресение ще останат в графа „безследно изчезнали“. „Сега (в сравнение със земетресението в Измит, бел. ред.), нещата са много по-различни. За съжаление броят на жертвите със сигурност ще продължи да расте. Аз съм сигурен, че маса хора ще останат в т.нар. графа „безследно изчезнали“. Разрушенията този път са много по-мащабни и са в много по-голям регион. И последствията за Турция ще бъдат дълготрайни. Защото ако досегашното амбициозно управление на президента Ердоган имаше за цел да прави суперстроежи като канала Босфора 2 през Истанбул, суперлетища и т.н., сега грамадната част от строителните усилия трябва да бъдат съсредоточени към възстантовяване на тези региони. Това има две страни. От една страна това ще даде тласък на националната икономика, защото строителният бранш, който дърпа работна ръка, създава работни места. Но от друга страна никой не може да компенсира жертвите. Това са разкъсани семейства, човешки съдби, мъка, както казват хората.“

Адекватна ли беше реакцията на турските власти и света?

„Аз не мога да преценя доколко е адекватна поради причината, че трябва да има някаква база за сравнение. Различни издания сравняват реакцията с тази от 1999 г. и твърдят, че сега вече Турция е натрупала опит. Турция тогава нямаше дори служби за извънредна помощ и действия при такива природни бедствия, които бяха създадени едва след онова пагубно земетресение...

Каквото и да се направи, то все ще е малко. И всеки ще го оценява от личния си поглед. Но в крайна сметка има организация. Видимо си личи, че въпреки мащабността на пораженията, властите се опитват колкото могат да компенсират. Но щетите са грамадни. И това са маса хора навън, на улицата, които не могат така лесно за един или два часа да бъдат подслонени, да им бъдат дадени някакви прилични условия за живот. Този регион, където щетите са най-силни, той беше точно засегнат от голямата емигрантска вълна от Сирия. Сега тези, които бяха в къщите, ще трябва и те да отидат в палатките и лагерите. Ще се подобрява ситуацията, но все пак, пораженията са грамадни и тези хора са в нечовешки условия.“

Колко се влошиха отношенията между България и Северна Македония след неприятните събития, случили се около честването на рождението на Гоце Делчев, ще узнаете от видеоматериала.