"Отговорите": С Любомир Стефанов, Петър Славов и Иво Иванов (ВИДЕО)

Президентът наложи вето върху промените в Изборния кодекс. Очаквано ли бе това? В студиото е адвокат Петър Славов, един от инициаторите на подписката за изцяло машинно гласуване.

Отново напрежение в Косово на фона на официалната молба на Прищина за членство в ЕС. Коментираме с журналиста и член на Българското геополитическо дружество Иво Иванов.

Ще има ли правителство, излъчено от този парламент

Предложеното от кандидата за министър-председател на ГЕРБ проф. Николай Габровски правителство не беше одобрено от парламента. А сега накъде? В предаването „Отговорите“ разговаряме с политолога и преподавател в НБУ д-р Любомир Стефанов.

Ето какво отговори той на въпроса ще подкрепи ли ГЕРБ правителство на малцинството с втория мандат на „Продължаваме промяната“: „В такъв случай такова правителство ще се самопредложи и ще се самопревърне в заложник на ГЕРБ, и няма да виси на никакъв косъм, направо Дамоклев меч ще има над главата му. Но цената ще бъде ясна. И отговорността този път за провал на правителство, някакви негови секторни политики или цялостно управление, ще бъде ясен чий е – първо на неформалния подкрепящ и второ на практически управляващите. Споделената отговорност е един от дефицитите на българската политическа система. Т.е. всеки един парламент напоследък започва с едни, да ме прощавате за по-огрубения уличен изказ, едни кандърми, уговорки безкрайни, които целят да установят нещо много просто, което пар екселанс трябва да е факт, особено за политически представители, умението да общуват помежду си. Не да се разбират, да общуват помежду си“.

На въпрос възлагат ли се прекалени надежди на третия мандат и не стана ли той любимо заклинание за политиците, Любомир Стефанов отговори така: „Направо си е мантра. Да, така е, но третият мандат е сивата зона на истинското задкулисие. Ако приемем, че ГЕРБ се опитаха да избягат от политическа отговорност, скривайки се зад експертността на проф. Габровски и на част от предложените от него безспорно почтени хора, третият мандат е истинската зона на безпринципност и гешефт, където нещата се уговарят без абсолютно никакви задръжки, тъй като рискът от предсрочни избори, призивите, повишаването на емоционалния градус, за национално спасение и всякакви други, речетативни форми и словесни упражнения, ще се вкарат в употреба. Ще доведат, нека за използваме пак забавна сочна дума, до един тюрлюгювеч от безкрайни обещания и почти нулеви възможности. Третият мандат е наистина кризисният винтил на българската политическа и партийна система“.

Според политолога все по-ясно става, че третият мандат ще отиде при „Български възход“ и е напълно възможно проф. Николай Габровски отново да бъде предложен за премиер.

Любоомир Стефанов смята, че ГЕРБ може и да се съобразят частично с президентското вето върху промените в Изборния кодекс.

Още – във видеоматериала.

Ще отхвърли ли НС ветото на президента върху промените в Изборния кодекс

Президентът наложи вето върху промените в Изборния кодекс. Правна комисия обаче в четвъртък отхвърли ветото. Очаквано ли бе това? В „Отговорите“ разговаряме с адвокат Петър Славов, един от инициаторите на подписката за изцяло машинно гласуване. Ето какво каза той:

„Създадохме Национална гражданска инициатива за изборна реформа, т.е. мащабна изборна реформа и всичко това в името на честните избори, разбира се. Особено ретроградните действия, които направи този парламент във връзка и с ветото. Мисля, че отдавна подобни безобразни действия по отношение на изборното ни законодателство не е имало.

По всичко изглежда, че така наречената хартиена коалиция ще си събере пак мнозинството, за да отхвърли ветото. Особено показателна беше тази извънредна правна комисия, която свикаха вчера в пет часа вечерта, при положение, че ветото беше оповестено предния ден горе-долу по това време. Самото вето е доста подробно написано, както и ние призовахме по-рано, редица неправителствени организации, то е параграф по параграф, то не е ан блок, с подробни мотиви. Което най-малкото човек за да го изчете, да го осмисли, да си направи нужните консултации за тези, които не са юристи, пък и не всеки е специалист по конституционно право, така че дори и за тях има нужда от известни консултации. Реферира се във ветото към практика на Конституционния съд и т.н. Струва ми се, че трябват малко повече от 12 часа, ако вземем предвид и съня, който им се полага на народните ни избраници. Това, че в комисията се каза, че ветото е несъстоятелно, са бланкетни изказвания, както казваме юристите. Т.е. най-вероятно тези хора не бяха прочели внимателно мотивите, защото там имаше много конкретни неща, част от които, много ми хареса, че съвпадат именно с тази наша петиция и с гражданската ни инициатива за честни избори. Които точно на това обръщат внимание: По отношение на машинното гласуване това, което правят, практически превръщайки го в хартиено. Защото най-простичко казано те взимат машините, превръщат ги в принтери, които да разпечатват едни бюлетини и накрая секционната комисия ще брои веднъж бюлетините, разпечатани от машините на място, втори път тези бюлетини, които са донесени от печатницата на БНБ. Всичко това ще се прави ръчно, ще смятат, ще сумират, ще проверяват и не знам какво и ще пишат едни протоколи безкрайни пълни с грешки, поправки на поправките и всичко най-лошо, което сме виждали. Като в случая моята прогноза е, че нещата ще бъдат може би най-лоши до момента от това, което се е случвало заради това, което направиха с машинното гласуване.“

Петър Славов не изключва, че ще има много причини за евентуално касиране на вота.

Конституционният съд може да бъде сезиран от народни представители, президента, омбудсмана, Министерския съвет, напомни юристът. „Има редица органи по конституция, които могат да го сезират. Достатъчен е само един от всички органи, които изброихме да си упражни правомощията и да отнесе въпроса в Конституционния съд, за да имаме произнасяне. Но да, действително, ако преодолеят ветото и си прегласуват всичките хартиени глупости, ако така мога да ги обобщя, народните ни избраници в този парламент от хартиената коалиция, предполагам това ще бъде следващата стъпка. Има достатъчен брой народни представители и от „Продължаваме промяната“, и от „Демократична България“, които заедно могат да се обърнат към Конституционния съд.“

Още – във видеоматериала.

Отново напрежение в Косово

Отново напрежение в Косово на фона на официалната молба на Прищина за членство в ЕС. В предаването „Отговорите“ коментираме с журналиста и член на Българското геополитическо дружество Иво Иванов.

Президентът на Сърбия Александър Вучич губи по всички фронтове, Русия, след войната в Украйна, няма да защитава сръбските интереси в ООН със зъби и нокти, защото ще е заета да защитава своите, каза той.

„Така че Вучич трябва да се опита, в този затварящ се вече прозорец във времето, да потърси решение. Европейските партньори са му поставили датата март 2023 година. Всеки път се повтаря един и същи репертоар: Правата на сърбите. Обаче той започва, и това е другият момент защо го прави, да губи контрол над косовските сърби. Нещо, което досега не стоеше така остро, защото Белград плащаше на много хора в Северно Косово заплати допълнително, отделно те си взимаха от косовските и международните институции. Издържаше ги и тези хора стояха там на педал, така да се каже, на бутон. Като ги натиснат, започваха да протестират, да правят барикади и т.н.

Сега обаче той принуди лидерите на косовските сърби в Северно Косово, забележете, да напуснат косовските институции и те не го подкрепиха. Лидерите в момента ги няма на барикадите. Отделно г-жа Трайкович (Рада, бел. ред.), която е представител на сърбите в косовските институции, които не са в Северно Косово, защото в Косово има и други анклави, които са в тежко положение даже, не са до границата и нямат такъв директен контакт със Сърбия, те са категорично против политиката на Белград спрямо тях. Така че тук той също започва да губи позиции.

Въобще до сега Вучич обещаваше на всички всичко и се стремеше да отложи във времето това решение, като категорично винаги подчертаваше: „Ние никога няма да признаем независимостта на Косово, защото така е записано в сръбската конституция“. Според нея все още Косово е част от Сърбия. Но сега вече в ЕС им омръзнаха тия игри и поставиха категорично въпроса: Първо, Сърбия или Белград да се включи в общата европейска политика спрямо Русия. Т.е. те му оказват натиск той да въведе санкции срещу Русия, нещо, което той категорично отказва. Сърбия вече отдавна не е отворила нито една нова глава или т. нар. клъстери, които са по-общите. Макар че има готов един клъстер с осем глави сравнително договорен за отваряне, Брюксел не иска да го отвори, за да дадат сигнал, че евроинтеграцията не върви. Тя е замразена.

Вече се повдига въпроса ако Прищина с държанието си успя, въпреки всички външни кризи, предизвиквани от Белград, да договори с Брюксел споразумение за премахване на визите за косоварите, вече се повдига въпросът да бъде замразено това споразумение за сърбите, ако Белград не се присъедини към общата външна политика на ЕС като страна кандидат-член, което тя е длъжна да направи. Така че и от тази посока той е притиснат.

Възможна ли е развръзка на конфликта Белград-Прищина, ще разберете от видеоматериала.

Костюмът на водещата на предаването е изработен от модна къща "Амбиция"

https://ambitsia.com/