Постигаме невъзможното с Ерик Ортън

Кога започнахте да бягате?

Бягам почти откакто се помня, още от основното училище. В гимназията тренирах лека атлетика, а в колежа играех американски футбол. През последните 20 години практикувам бягане на дълги разстояния.

Как бягането се отразява на тялото и психиката?

Бягането е от изключително значение за нас като човешки същества и тялото и умът ни се нуждаят от него. Както с всяко нещо, от което тялото ни има необходимост, и бягането ни кара да се чувстваме по-добре – тонизира организма ни, успокоява съзнанието ни, помага ни да постигнем по-голяма вътрешна хармония.

Здравословните аспекти на бягането са добре познати и очевидни – тялото ни се нуждае от движение, за да остане здраво, а бягането е естествено движение от гледна точка на действията и функциите на организма ни. Наред с подобряването на здравето и физическата ни форма бягането благоприятства и начина, по който гледаме на самите себе си – помага ни да бъдем по-осъзнати и по-самодисциплинирани. Вярвам, че когато се грижим за себе си, ние сме по-здрави душевно и емоционално, а това състояние се пренася във всички сфери на живота ни. Едно леко бягане всяка сутрин ще има дълготраен положителен ефект върху целия ни ден.

Какъв е Вашият режим – храна, спорт, почивка?

Обикновено бягам сутрин, преди да започна работния си ден на треньор. След това правя още едно бягане следобед практикувам друга физическа дейност като каране на ски, колоездене, катерене, силова тренировка. Живея в планината и планинските пътеки са буквално пред прага ми, затова се стремя да бягам основно по тях, а шосейното бягане практикувам за възстановяване.

Тъй като работя от вкъщи, имам условия да се храня правилно и да се фокусирам върху консумацията на естествени продукти почти през цялото време – ключът се крие в постоянството, в съчетание с по някое изкушение от време на време. Не се стремя да се храня по определен начин – например следвайки веган или палео режим – просто ям естествени храни, много плодове и зеленчуци под формата на салати и протеини – най-често риба. Ям месо, но не често. Обикновено ям някакъв дивеч като месо от лос или бизон, обработено тук, в Уайоминг. Избягвам захарта във всякакви форми и не ям преработени храни / бързи закуски или пък много хляб.

Треньорът от „Родени да тичат“ Ерик Ортън разкрива как да извлечем най-доброто от бягането

Естественото бягане е нещо повече от босо бягане. То въплъщава в себе си радостта от тичането, с която сме се родили и която можем да п...

Прочети повече

Мисля, че атлетите като цяло водят много организиран начин на живот, а и самият аз съм човек на навиците, така че обикновено си лягам рано и спя дълго, за да мога да се възстановя от натоварването. Освен това почти не пия алкохол, което също помага.

Как се подготвяте, когато предстои състезание?

Подготвям се за състезание или житейско предизвикателство, като се отдавам на визуализация. Обикновено правя това в началото на деня – след като си изпия еспресото, прекарвам известно време, визуализирайки как искам да се представя и какво желая да постигна на състезанието. Описал съм подробно този процес в глава в книгата ми „Постигни невъзможното“. Според мен е много важно да тренираме ума и тялото си по този начин, а и определено има резултати!

Преди всяко състезание си бръсна главата. Този ритуал ми помага да се концентрирам и ми дава усещането, че съм готов.

Разкажете ни за книгата си, която вече излезе и в България.

Серенгети не трябва да загине

„Вакон“ и „Нешънъл Джиографик“ представят на книжния пазар обновеното издание на една от най-значимите документ...

Прочети повече

„Постигни невъзможното“ предоставя на всеки бегач, независимо от способностите му, средствата, с които да се усъвършенства и да бъде толкова добър, колкото пожелае. Всеки може да работи върху подобряването на нещо – силата на стъпалата си, стойката си при бягане и техниката си, по-здравословен хранителен режим, по-положителен начин на мислене. В тази книга има по нещо за всеки.

Къде е пределът на нашите възможности?

Смятам, че пределът на нашите възможности се намира в мозъка ни и в начина ни на мислене. Колкото повече разсъждаваме за целите и стремежите си, толкова повече се доближаваме до постигането им. Ето защо е толкова важно да визуализираме и да „фантазираме“ за нещата, които искаме да постигнем в живота. Веднъж щом започнем процеса на размисъл върху желаните резултати и проявим постоянство, нещо вълшебно се случва и започваме да действаме. НО, пределът се промъква в съзнанието ни, когато започнем да се колебаем дали можем да постигнем дадена цел, или не. Тогава ние сами се възпираме заради страха, който съпътства всяко едно предизвикателство. Така че пределът се появява, когато се фокусираме твърде много върху изхода, вместо да предприемем действия, без да се тревожим дали ще успеем, или не. Никога няма да узнаем отговора, докато не предприемем действие.