Сафи Бакхал: Най-големите пробиви идват от лунатизми

Какво точно са „лунатизми“?

Най-големите пробиви идват от лунатизми – отхвърлени от цял свят идеи, чиито автори често са описвани като луди. Огромни групи от хора са необходими, за да превърнат тези пробиви в технологии, печелещи войни, в животоспасяващо лекарство или стратегии, променящи цели индустрии. В книгата „Лунатизми“ обяснявам как прилагането на науката за фазовия преход към поведението на екипи, компании или към която и да е друга целева група, ще ни предложи практически правила за насърчаване на лунатизми по-бързо и по-добре.

Със сигурност в днешно време има много идеи, които оспорват съществуващите вярвания и заслужават да бъдат отхвърлени заради това.

Да, така е. Но, ако управлявате бизнес, трябва да правите разлика между идеи, които нямат проверими хипотези, и идеи, които оспорват приетите модели, но могат да бъдат проверени.

И как се прави това?

Постоянно трябва да тествате тези проверими хипотези. Дори, когато тези хипотези оспорват вашите убеждения за това, което е добро за бизнеса ви, те са полезни за фирмата ви, защото постоянно ви карат да сте нащрек и да тествате нови неща. Определено не искате да се събудите една сутрин и да прочетете, че вашият конкурент е доказал, че сте сгрешили и има нов продукт, който ви връхлита изневиделица. Тогава ще е твърде късно. Много по-добре ще е да сте разбрали за възможностите, които има вашият продукт по-рано и откритието да дойде от собствената ви фирма.

Например, дълго време идеята за лекарство, което понижава холестерола, беше считана като напълно нелепа - всяка клетка в тялото ви е изградена от холестерол. Тази идея обаче в момента печели милиарди долари всяка година. Ето още една луда идея: че може да се направи превключвател, който не е с нажежаема жичка, а по-скоро работи в полупроводниково устройство. Това се смяташе за нелепо. Но тази идея се превърна в транзистора, което е най-важното изобретение на 20-ти век.

"Лунатизми" - книга за идеите, които преобразяват цели индустрии

Какво означава „лунатизми“? Така Сафи Бахкал нарича налудничави проекти или идеи, които обикновено са отхвърляни и отричани...

Прочети повече

И тези луди идеи не е задължително да бъдат само продукти. Това са просто лунатизми - малки промени, за които всички казват, че са луди, но могат да се окажат изключително ценни.

Ще дам още един пример: преди време на един млад мъж му хрумва проста идея - да продава неща на дребно. Започва да планира и решава да послуша съвета, който всички му дават: „Отиди там, където има голям пешеходен трафик“. С други думи – големите градове. Но съпругата му не иска да живее в големия град. Затова тя казва: „Ще те подкрепя каквото и да решиш, стига да отидем в град с по-малко от 10 хиляди души население.“ Колкото и да харесва търговията на дребно, мъжът все пак харесва и това, че е женен. Обича и лов на пъдпъдъци. Затова той открива на картата Бентънвил, Арканзас. Град, който граничи с четири щата и в който има четири сезона за лов на пъдпъдъци. Така той може да ловува целогодишно.

Този млад човек са казва Сам Уолтънм, а веригата магазини е Walmart. Сам не въведе нова технология - просто промени стратегията: отвори големи магазини дълбоко в провинцията. В онзи момент всички му казаха: „Това е идиотско! Защо отиваш там, където няма хора“. Днес почти всички негови конкуренти са изчезнали.

„Лунатизми“ не е поредната бизнес книга, а обръща по-задълбочено внимание на това как да структурираме бизнес организация. Структурата на тази организация ли е това, което най-често възпира лунатизмите?

Структурата движи културата. Под структура имам предвид стимулите и процесите, които създавате. Например, ако стимулирате само получаването на някаква титла, ще насърчите политическа култура: хората ще се опитват да „убият“ идеите на своите колеги, за да може те да се изкачат напред. От друга страна, ако възнаградите резултатите и интелигентното поемане на риск, ще насърчите новаторска култура. Това има значение, тъй като опитът да се промени културата чрез проповядване и принуждаване е много труден, ако не и невъзможен. Има цитат от Уорън Бъфет, който гласи, горе-долу това: „Твърдяхме, че 95% от поведението се ръководи от лични или колективни стимули. Сгрешихме. По-скоро е 99%."