Кои са най-вълнуващите, драматични и красиви любовни истории на известните личности? И какво по-хубаво от това да прочетем за тях на чаша вино в уютната неделна вечер? Actualno.com ще ви разказва за изпепеляваща страст или тиха, истинска обич, устояла на бурите на времето и славата. Налейте в чашата отбрано, ароматно вино, забавете ритъма на вечерта и се потопете в една истинска легенда.
Историята между Мария-Антоанета и шведския граф Аксел фон Ферзен е една от най-романтичните, но и предизвикваща много спорове любов в европейската история. Дълго време историците не можеха да кажат със сигурност дали двамата са били любовници или са споделяли необикновено силна, но платонична връзка. Новите изследвания на писмата им, включително разчетените с рентгенови технологии заличени пасажи, правят доста трудно да се отрече дълбоката интимност между двамата.
Кой е Аксел фон Ферзен?
Ханс Аксел фон Ферзен е шведски аристократ, роден в същата година като Мария-Антоанета — 1755 г. Произхожда от едно от най-влиятелните семейства на Швеция и получава отлично за времето си образование. Той е красив, владее френски, латински, английски, немски и италиански език, и е космополит. Военната му кариера го отвежда и в Северна Америка, където участва на страната на американските колонисти във войната за независимост.
През 1774 г., около 18-19-годишен, той се озовава във френския двор, където се запознава на маскен бал с Мария-Антоанета, по това време все още само дофина. "Дофината разговаря с мен дълго време, без да знам коя е тя. Най-накрая, когато я разпознаха, всички се струпаха около нея и тя се оттегли в една ложа. Аз напуснах бала", ще напише той в дневника си.
Снимка: Wikipedia
Но по-важна се оказва втората им среща — през 1778 г., когато Мария-Антоанета вече е кралица. Тя го допуска в близкия си кръг и доста бързо плъзват слухове, че между тях има нещо повече от приятелство.
По това време Мария-Антоанета има вече осемгодишен брак с Луи XVI — брак, който, както е известно, в първите седем години е останал неконсумиран, тъй като младият монарх не показвал никакъв интерес към спалнята. Години наред в двора се говори за физиологичен дефект и нужда от хирургическа намеса, докато накрая братът на кралицата — император Йозеф II — не разкрива истината. Оказва се, че проблемът не е медицински, а се дължи на пълното интимно невежество на краля. Налага се лично Йозеф II да му обясни какво се очаква от него, за да се сдобие с наследник.
Междувременно фон Ферзен продължава да е част от доверения кръг около Мария-Антоанета, а сплетните не стихват. В началото на 1780 г., според свидетелства, графът сам решава да замине за Америка, за да избегне скандал и, както се смята, да защити своята репутация и тази на кралицата. "Младият граф фон Ферзен бе приет толкова радушно от кралицата, че това предизвика недоволството на мнозина. Признавам, че не мога да не си мисля, че тя изпитваше симпатия към него; видях твърде много признаци, за да се съмнявам в това. Поведението на младия граф в този случай бе достойно за възхищение заради неговата скромност и сдържаност, но най-вече заради решението му да замине за Америка. Заминавайки по този начин, той избегна всякакви опасности; но очевидно бе нужна твърдост, надхвърляща възрастта му, за да устои на това изкушение. През последните дни погледът на кралицата не се отделяше от него, а очите ѝ често се пълнеха със сълзи", пише в мемоарите си френският посланик граф Густав Филип Кройц.
Снимки: Wikipedia
През 1784 г. фон Ферзен отново посещава Франция и седи в кралската ложа до Мария-Антоанета. По-късно той ще й вземе и куче, на което тя дава името Один.
При многобройните си и продължителни пътувания из Европа с дипломатически и военни мисии понякога той има мимолетни авантюри с различни жени, които са документирани, но които обикновено рязко прекъсват в даден момент. Постоянна остава само кореспонденцията му с Мария-Антоанета и откраднатите им тайни срещи, когато той успява да посети Париж. В едно от писмата си до сестра си Софи, Ферзен й изпраща кичур коса на Мария-Антоанета, описвайки кралицата като любяща и смела. В друго писмо до сестра си той пише, че ако не може да бъде с "единствената, която истински го обича", изобщо не иска да се жени.
Признанието на Мария-Антоанета
Голяма част от кореспонденцията между Мария-Антоанета и фон Ферзен е запазена, но в нея има много пасажи, които са кодирани и писани с невидимо мастило, а някои са заличени. Въпреки това през 2021 г. учените успяват да разчетат скритите текстове в осем писма чрез рентгенова флуоресцентна спектрометрия.
В едно от писмата си до Ферзен, от 4 януари 1792 г., Мария-Антоанета пише: "...мой много скъпи и нежни приятелю, обичам ви до лудост и никога, никога не мога да бъда и миг без да ви обожавам".
В друго писмо, от 26 септември 1791 г., тя пише: "мога да ви кажа, мой много нежни и скъпи приятелю, колко много ви обичам...".
"Без вас няма щастие за мен, вселената не е нищо без вас", пише тя на друго място.
Тези пасажи са били възстановени от изследователите.
Снимка: Wikipedia
Бягството от Париж
През 1791 г. Френската революция е в разгара си. Кралското семейство е затворено в двореца Тюйлери. Фон Ферзен е един от малкото хора, на които Мария-Антоанета може да се довери и той докрай й остава предан. Той търси помощ, опитвайки се да осигури дипломатически натиск върху европейските монархии.
Рискувайки живота си и предоставяйки и лични финанси, Ферзен подготвя бягството им, което трябва да изведе Луи XVI, Мария-Антоанета и децата им от страната. В нощта срещу 21 юни 1791 г. семейството напуска незабелязано Париж. Самият Ферзен е на капрата на каретата през една част от маршрута, след което според първоначалния замисъл поема по друг път. Но бягството завършва катастрофално, когато във Варен, само на 60 км от австрийската граница, кралят е разпознат от пощенски служител и кралското семейство е върнато в столицата. Издадена е и заповед за арест на фон Ферзен, което го принуждава да напусне Франция.
Но и след провала на бягството той не изоставя Мария-Антоанета. Графът е извън Франция, докато тя отново е под охрана в Тюйлери, но въпреки това между юни 1791 и август 1792 г. двамата продължават да поддържат тайна кореспонденция. Налага се да бъдат изобретателни, тъй като кралицата е под постоянно наблюдение. Писмата му влизат във Франция скрити в книги, буркани за бисквитки и подплата за шапки.
Последната им среща е в Тюйлери, където кралицата продължава да е под охрана, на 13 и 14 февруари 1792 г. Ферзен пристига в Париж като дипломатически куриер с фалшиви документи, въпреки опасенията на Мария-Антоанета за неговата безопасност. Чрез тайни контакти той успява да се срещне с нея и пише, че е "останал там" - ред в дневника му, който по-късно е изтрит. Историци и писатели като Антония Фрейзър, Стефан Цвайг, Винсент Кронин и Кристина Екеро Ериксон тълкуват това като свидетелство, че двамата са прекарали нощта заедно - за последен път.
Смъртта на Мария-Антоанета
Мария-Антоанета е екзекутирана на 16 октомври 1793 г. Фон Ферзен научава новината четири дни по-късно, докато се намира в Брюксел и мъката му е непоносима. "Макар да бях подготвен за това и да го очаквах още от момента на преместването ѝ в "Консиержери", действителността ме смаза. Нямах сили да изпитвам каквото и да било... Мислех непрестанно за нея, за всички ужасни обстоятелства около страданията ѝ и за съмненията, които може би е имала относно мен и моята привързаност. Тази мисъл ме измъчваше", отбелязва той в дневника си, добавяйки и за желанието си да последва кралицата в смъртта. А в писмо до сестра си Софи пише, че е загубил любовта на живота си.
Ферзен надживява Мария-Антоанета със 17 години и никога не се жени.
Неговата собствена смърт е почти толкова драматична
През юни 1810 г. в Стокхолм Ферзен е убит от разярена тълпа след фалшиви слухове, свързващи го с внезапната смърт на престолонаследника Карл Аугуст. По това време той е маршал на кралството, на практика най-висшият служител в двора и вторият човек след владетеля. При неочакваната смърт на Карл Аугуст плъзват слухове, че той е отровен и че фон Ферзен е замесен. На самото погребение на престолонаследника Ферзен, който следва процесията, е измъкнат от каретата си докато стражите умишлено стоят безучастно. Според описанията на съвременниците, Ферзен с огромно усилие отблъснал един от нападателите, но тълпата го обградила. Установено е било, че причината за смъртта му е станало "смазване на гръдния кош", след като един от нападателите скочил с двата си крака върху гърдите му.
Последвалите разследвания оневиняват фон Ферзен напълно от вменената му вина и той е погребан с почести.
Снимка: Wikipedia
Всяка голяма любов оставя следа, която времето не може да заличи. Следващата незабравима романтична история Actualno.com ще ви разкаже отново в неделя вечер.
