Със символиката на живота като постоянен устрем и непрекъснато израстване "Изгубената песен на Сизиф" от Петър Керкелов поднасят Венета Нейнска, Стефан Хаджиев и авторът във визуалната среда на Петко Танчев. Премиерата е на 12 септември в Културен център "Мелницата" в Балчик при вход свободен.
В амплитудите на живота непрекъснато израстваме – узнаваме все повече, ставаме все по-силни и ни става все по-леко. Вървейки нагоре, гледаме към слънцето, в движението надолу се вглеждаме в себе си. Никога не губим вярата, винаги устояваме и всеки път има смисъл. Тези хуманистични идеи предава на много нива композицията "Изгубените песни на Сизиф" на Петър Керкелов, специално създадена за Венета Нейнска – пиано, Стефан Хаджиев – виолончело, и самия автор – електроника, във визуална среда, сътворена от Петко Танчев. Новаторският мултимедиен концерт-спектакъл ще има своята премиера на 12 септември от 19 ч. в Културен център "Мелницата" в Балчик при вход свободен. Събитието е организирано от Sofia Art Institute, а проектът е подкрепен от Национален фонд "Култура". И макар митът за Сизиф да разказва история, ще го чуем и видим не в линеен вид, а като цялостна осмислена и изградена структура в хореография на звуци и образи, която ще отвори въображението на аудиторията.
"Вярвам, че митовете са вечната книга на човешката душа. В "Изгубените песни на Сизиф" търся техния глас – в стенанията на виолончелото, в сиянието и мрака на пианото и в танца на преходното безсмъртие", казва Керкелов за своята творба. Музиката, която чува в света на съвършенството, той предава на несъвършен по своята природа нотен език, за да ни въздигне в интерпретацията на артистите. Тя ще предаде движението на човешката душа с раждането и полета нагоре към вселената на въображението, навлизането навътре в себе си с падането към смъртта, последвана от възкресение. Творбата ще ни позволи да се видим в тази картина на живота, в който стремежът ни не отслабва въпреки привидната невъзможност да се осъществи. Така тя ще ни покаже нашето величие – да се докосваме до възвишеното и да го пресъздаваме в човешкия свят, осъзнали се самите ние като въплъщение на божественото. Укрепнали, ще преодолеем поредното препятствие и, макар да не знаем какъв е смисълът, ще намерим себе си в усилието и борбата.
Създавайки философска творба за онова, което постоянно ни движи, композиторът Петър Керкелов открива в музиката онова, което Албер Камю показва в своя "Мит за Сизиф" – кратките мигове на свобода, в които героят се спуска след камъка по склона. В тези моменти на просветление тежестта на наказанието се превръща в танц, а отчаянието – в красота. В неговото произведение Сизиф е представен не като образ на безсмислието, а като символ на непрекъснатото преобразяване и на вътрешната свобода. Така се раждат четирите глави на творбата: "Врата", която се отваря с раждането, "Прозорец", от който се устремяваме към небето, падаме в "Море", а над нас винаги грее "Слънце". Отправили сме се към него, не за да бъдем изгорени, а за да полетим. Затова и във визията към концерта Камъкът на Сизиф ще бъде показан като слънце.
Концерт-спектакълът ще бъде представен от творци, свързани с десетилетна обща история, но сега за първи път работещи заедно в екип. Венета Нейнска и Стефан Хаджиев се познават от деца, учили са заедно в НМУ "Любомир Пипков" в София, след това – в Лондон. Те започват да свирят заедно, когато са разделени – той – в британската столица, тя – у нас, винаги постигайки пълен синхрон. Стефан Хаджиев премиерно изпълнява с Петър Керкелов негова пиеса за соло виолончело и електроника на престижния Бетовенов фестивал в Бон. С носителя на "Икар" и на Наградата на Пловдив Петко Танчев композиторът е работил по единствената си засега опера, написана по поръчка на Държавна опера – Пловдив. Само месец след премиерата в Балчик Венета Нейнска се отправя на международно турне с концерти в Австрия, Германия и САЩ, включително в престижната зала "Карнеги хол" в Ню Йорк.
"Отвъд стените на старата мелница, на самия морски бряг, хоризонтът ще представлява естествената рамка на премиерата – така си представям аз срещата между безкрайната свобода и безкрайното усилие", заключва продуцентът на проекта Елисавета Станчева. "Изгубената песен на Сизиф" дава нова перспектива към този мит с популярна негативна натовареност, при който положеният огромен труд среща провал. В това произведение движението и нагоре, и надолу, е наш успех, затова и финалът на всяка от частите е оптимистичен. Така творбата е отворена към всеки от публиката да се открие в нея между познатото и неочакваното.
